Определение № 5671 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Дойче рецепте" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез упълномощен адв. П. Киряков, против определение № 1934 от 21.02.2024 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 856/2024 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на обжалването на протокола на назначената комисия от кмета на община Бургас за провеждане на процесната тръжна процедура. Изразява несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че заповед № 2161/04.07.2023г. на кмета на общината е единственият акт, който подлежи на обжалване. Счита, че в посочената заповед не се съдържа клауза във връзка с отстраняването на оспорващото дружество от участие в търга и относно връщането на внесения от него депозит, поради което жалбоподателят има правен интерес да оспори по съдебен ред протокола на тръжната комисия, в който е обсъден този въпрос. Претендира отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, както и връщане делото на първостепенния съд за произнасяне по същество по подадената жалба. Ответникът - председателят на Комисията за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки градоустройствени проекти по чл. 58, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от ОбС - Бургас, оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното прекратително определение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "Дойче рецепте" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1934 от 21.02.2024 г. е оставена без разглеждане жалбата на "Дойче рецепте" ЕООД срещу Протокол от заседание на комисия на Бургас за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки градоустройствени проекти по чл. 58, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, проведено на 28.06.2023 г. в частта му по т. 3 и е прекратено производството по административно дело № 856/2024 г. За за достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София град се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че е сезиран с недопустима жалба, която е подадена против протокол от заседание на комисия на Бургас за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки градоустройствени проекти по чл. 58, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи /Наредбата/, проведено на 28.06.2023 г., в ЧАСТТА му по Т. 3, с която е решено внесеният от жалбоподателя депозит да не му бъде възстановен. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че жалбата е предявена срещу акт, който не подлежи на оспорване, защото посоченият от жалбоподателя протокол не притежава белезите на индивидуален административен акт, а е част от процедурата по провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на недвижими имоти. Първостепенният съд е посочил, че търговете следват нормативно разписана процедура, която завършва с окончателен акт, който подлежи на обжалване пред съответния административен съд, а комисията, която провежда търга, е помощен орган на административния орган, чийто окончателен акт подлежи на оспорване. С оглед на това съдът е преценил, че в случая по силата на чл. 73, ал. 1 от Наредбата в 7-дневен срок от провеждане на търга, комисията изготвя и подписва протокола за търга и го представя на кмета на общината и издаденият окончателен акт в конкретното адм. производство е заповед № 2161/04.07.2023 г. на кмета на Бургас за класиране и определяне на спечелилия търга участник. Според настоящия съдебен обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото както в чл. 35 от Закона за общинската собственост, така и в приложимите в случая разпоредби на чл. 57 - чл. 73 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от ОбС - Бургас и в Решението на ОбС - Бургас по т. 29/ Протокол № 49 от 28.02.2023г., не е регламентирано правомощие за назначената от кмета на общината комисия по провеждане на търга да произнася волеизявление, представляващо административен акт във връзка с търга. Съобразно горепосочените норми от Наредбата кметът на община Бургас е назначил комисия по провеждане на търга, която обективира работата си в протокол, който се изготвя и подписва от комисията, след което се представя на кмета на общината и последният издава заповед по чл. 73, ал. 2 от Наредбата. Именно тази заповед е крайният окончателен акт, с който завършва тръжната процедура, а протоколът на комисия представлява междинен акт, който по силата на чл. 21, ал. 5 АПК /в редакцията кодекса от ДВ, бр. 77 от 2018г./ няма характер на индивидуален административен акт, а е процедурен акт, който не подлежи на обжалване по реда на АПК. Неоснователно е позоваването от частния жалбоподател на съдебно решение по адм. д. № 12394/2013г. на ВАС, тъй като то е постановено преди влизане в сила на актуалната редакция на чл. 21, ал. 5 АПК. Тричленният съдебен състав на ВАС не възприема тезата на частния жалбоподател, че в издадената от кмета на община Бургас крайна заповед № 2161/04.07.2023г. няма клауза във връзка с отстраняването на оспорващото дружество от участие в търга и относно връщането на внесения от него депозит, поради което жалбоподателят имал правен интерес да оспорва само протокола на тръжната комисия. Действително, във визираната заповед не се съдържа разпоредителна част по отношение на отстраняването на оспорващото дружество и за задържане на внесения от него депозит, но това не създава правна възможност на жалбоподателя да обжалва протокола на комисията по чл. 58 от Наредбата. В конкретната хипотеза жалбоподателят разполага с процесуалната възможност да подаде заявление, съдържащо изрично искане до кмета на общината за възстановяване на заплатения депозит и едва след постановяване на изричен отказ, съответно при формиране на мълчалив отказ от страна на компетентния за това орган - кмета на общината, тези откази биха подлежали на обжалване по реда на АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,