Определение № 40 от 11.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 355/2019 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 от НПК и е образувано по искане за промяна на местната подсъдност по н. ч. х. д. № 1103/2019 год. по описа на Районен съд – Бургас. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което са налице предпоставките за промяна на местната подсъдност и делото следва да се изпрати на друг равен по степен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по н. ч. х. д. № 1103/2019 год. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по тъжба на В. Д. В. против Г. Ч. за престъпление по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Част от съдиите, работещи в съда, са се отвели от разглеждане на делото по съображения, че осъществяват с подсъдимата ежедневни служебни и лични контакти, тъй като тя е прокурор в Районна прокуратура – Бургас. Именно последното обстоятелство е дало основание на поредния съдия-докладчик по делото да направи искане за промяна на подсъдността. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимата е прокурор в районната прокуратура, съответна на съда, на който е подсъдно делото. За да се избегнат всякакви съмнения в обективността на съда и за да се осигури безпристрастност при разглеждане на делото, то следва да бъде изпратено на съд извън района на Окръжен съд – Бургас, който в настоящия казус би бил съответната въззивна инстанция. В същото време, за да не бъдат създадени значителни затруднения за страните по делото, то следва да бъде разгледано от Районен съд – Сливен, който е в най-голяма близост до [населено място], където живеят тъжителката и подсъдимата. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение