Определение № 537 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1756/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), чрез процесуален пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3108 от 26. 11.2024 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. Молителят твърди, че за организиране на защитата си по подадената от Ф. Ю. Щ. частна касационна жалба е направил разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 6 630 лв., които своевременно е претендирал, представил е доказателства за реалната им направа и с оглед изхода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК следва да му бъдат заплатени от частния касатор. Насрещната страна Ф. Ю. Щ., чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че НББАЗ няма право на разноски в развилото се пред ВКС частно производство, защото такива вече са му били присъдени с определението за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК, евентуално релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като счита, че то следва да бъде съобразено с минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и дори да се присъди в по-нисък от тях размер съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството по ч. т. д. № 1756/2024 г. на ВКС, ІI т. о. е образувано по частни касационни жалби на ищеца Ф. Ю. Щ. и на ответника НББАЗ срещу определение № 18 от 15.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 468/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Ищецът е обжалвал въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2114 от 18.08.2023 г. по гр. д. № 357/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд за прекратяване като недопустимо на производството по предявения от него против НББАЗ частичен иск за заплащане на сумата от 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 30.08.2020 г., настъпило във Федерална република Германия, на основание чл. 130 ГПК, поради липса на предвидената в закона специална процесуална легитимация на ответника. Против частната касационна жалба на ищеца молителят НББАЗ, чрез процесуалния си пълномощник, е подал писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване, като е изложил подробни доводи и за неоснователността на жалбата по същество. Заявено е искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора, за доказване на което са представени съответно фактура и извлечение от банкова сметка. С определение № 3108 от 26. 11.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 18 от 15.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 468/2023 г. на Бургаския апелативен съд, като съставът на Върховния касационен съд не се е произнесъл по отговорността за разноски, поради което е налице общата предпоставка на чл. 248 ГПК за допълване на съдебния му акт. Предвид изхода по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на молителя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба на Ф. Ю. Щ., а възраженията, че такива вече са били присъдени с определението по чл. 130 ГПК, са несъстоятелни. Основателно е обаче възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение, като след преценка на фактическата и правна сложност на повдигнатия пред ВКС процесуалноправен спор, при отчитане особеностите на казуса, вида на производството, осъществената в тази връзка защита и обема на извършената от пълномощника на НББАЗ работа, както и при спазване на принципа, заложен в чл. 36, ал. 2 ЗАдв, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1 000 лв. До този размер молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, а за разликата над 1 000 лв. до 6 630 лв. - да бъде оставена без уважение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение