Решение № 1676 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 387/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. С решение № 36635/ 06. 11. 2025 г. по адм. дело № 9733/ 2024 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Е. А. Л., [ЕГН] против ревизионен акт № Р-22221923006202-091-001/18.04.2024 г., издаден от В. А. В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Н. Ц. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1150/20.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 24 058,52 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. А. Л., с [ЕГН] чрез адв. В. Волева. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд София – град /АССГ/ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Е. А. Л. от гр. София против ревизионен акт № Р-22221923006202-091-001/18.04.2024 г., издаден от В. А. В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Н. Ц. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1150/20.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството й на управител на „Долче Вита 2004“ ЕООД с ЕИК 204716472, за задължения на дружеството общо в размер на 485 212.95 лева, в т.ч. главница в размер на 359 557.98 лева и лихви в размер на 125 654.97 лв., представляващи: задължения за корпоративен данък в размер на 2 586,92 лв. и лихви 1 414.55 лв. и данък върху представителните разходи в размер на 53.40 лв. и лихви 29.20 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 34 825.51 лв. и лихви 12 025.96 лв. за периодите от 01.08.2018 г. до 30.11.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г.; данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. в размер на 8 797.08 лв. и лихви 4 681.39 лв. за периодите от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г.; данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 170 573.59 лв. и лихви 56 994.92 лв. за периодите от 01.02.2018 г. до 28.02.2018г.; 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г., 01.08.2018 г. - 31.03.2019 г., 01.06.2019 г. -31.08.2019 г., 01.10.2019 г. - 31.03.2020 г„ 01.05.2020 г. - 30.09.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.; вноски за Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 83 075.75 лв. и лихви 29 314.44 лв., Универсален пенсионен фонд за осигурители в размер на 20 978.88 лв. и лихви 7 402.59 лв. и здравно осигуряване за осигурители в размер на 38 666.85 лв. и лихви 13 791.92 лв. за периодите от 01.05.2018 г. до 30.11.2018г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. Решаващият съд е описал много подробно фактическата обстановка по провеждане на ревизията /стр. 2 – 5 от решението/, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, констатациите относно задълженията на дружеството, установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице, наличието на образувано изпълнително дело срещу дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията и прочие. Съдът е възпроизвел и констатациите, поради което органите по приходите са приели, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2 ДОПК и за какъв размер. В решението са възпроизведени накратко и съставения ревизионен акт и проведеното административно оспорване, както и представените по делото доказателства. Изложени са и мотиви, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и акт са съставени от компетентни органи, подписани са с квалифициран електронен подпис, оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, като при извършената служебна проверка не е установено допуснато нарушение на административно-производствените правила. Мотивите на решаващият съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.9 и сл. от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на решаващия съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Възражението на жалбоподателя за изтекла относителна давност по чл.171, ал.1 ДОПК е неоснователно, като също така е отбелязано, че не е изтекла и общата погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК. 2. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.19 ДОПК относно солидарната отговорност на трети лица за задължения на субектите по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, като съдът е посочил отделните елементи от фактическия състав на нормата. 3. Прието е, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява по несъмнен начин наличието на елементите на фактическия състав на чл.19,ал.2 ДОПК – ревизираното лице е било управител и едноличен собственик на търговско дружество през ревизирания период на „Долче Вита 2004“ ЕООД – м.01.2018 г.- до м.12.2022 г.; че жалбоподателката чрез упълномощено лице (Р. М. Л.) е изтеглила сумата от 11 950 лева от банковата сметка на дружеството в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по която са били внесени суми от физически лица, назначени на трудови договори в дружеството, в общ размер на 26 842.56 лева. и не са представени документи за какво са разходвани изтеглените суми; установено е също така, че по банковата сметка на жалбоподателката като физическо лице са внасяни суми на каса с основание „оборот на ,Долче Вита 2004“ ЕООД“ в общ размер на 26 652.00 лева, за които няма доказателства как са разходвани. 4. Изложени са мотиви, че въпреки гореизложеното жалбоподателката не е разпоредила плащания на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Добавено е, че предвид обстоятелството, че тези задължения произтичат от подадени от дружеството справки-декларации, следва извода, че на жалбоподателя, като управител на „Долче Вита 2004“ ЕООД й е било известно наличието на декларирани от дружеството данъчни и осигурителни задължения. Посочено е, че следователно е налице и следващия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно недобросъвестно препятстване от страна на жалбоподателя за събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. 5. На база на изложеното е изграден извод, че въпреки че дружеството е разполагало с налични парични средства за погасяване на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски, управителят не е насочвал тези средства за плащане към бюджета, а ги е теглил, като системното невнасяне на публичните задължения на дружеството свидетелства за недобросъвестно поведение от страна на управителя. 6. Изграден е генерален извод, че поради изложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия за процесните задължения на дружеството, доколкото и именно вследствие на извършените от нея действия, имуществото на задълженото дружество е намаляло и поради това не са изплатени задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Установява се наличието на изискуемата каузална връзка между поведението на управителя на „Долче Вита 2004“ ЕООД и непогасяването на изискуемите и ликвидни задължения на дружеството. Посочено е и също така, че съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган е такъв по същество, поради което няма пречка да събира нови доказателства по арг. от чл. 155, ал. 3 от ДОПК, както и да прави нови изводи по приложението на материалния закон по арг. от чл. 155, ал. 2 от ДОПК, поради което директорът на съответната дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП разполага с възможност да потвърди обжалвания пред него ревизионен акт на различно от посоченото в акта правно основание. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София-град e правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба на Е. А. Л. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.19, ал. 2 ДОПК, което прави издадения ревизионен акт законосъобразен. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, след подробно обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е установен първият елемент – през ревизираните периоди жалбоподателката е управител и едноличен собственик на капитала на „Долче Вита 2004“ ЕООД. Безспорно е и че дружеството има непогасени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. и декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски, за събирането на които е било образувано изпълнително производство № 190649209/2019 г. По същото е установено, че дружеството не разполага с активи или парични суми по банковите сметки и вземането е квалифицирано като трудно събираемо, което сочи изпълнение и на втората, и четвъртата предпоставки, обуславящи правомерното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява също така, че чрез упълномощено от управителя на дружеството лице е изтеглена без правно основание сумата от 11 950 лева от банковата сметка на дружеството в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по която са били внесени суми от физически лица, назначени на трудови договори в дружеството, в общ размер на 26 842.56 лева, като по този начин е отклонила в своя полза посочената сума, за които средства не са ангажирани никакви доказателства от жалбоподателката, че са използвани за придобиване на материали или за изплащане на трудови възнаграждения от дружеството. От извлеченията от личната банкова сметка на Е. А. Л. в „Уникредит Булбанк“ АД също са установени внасяни на каса суми от служители на дружеството с основание „оборот на Долче Вита 2004" в размер на 26 652.04 лв, за които също не са представени доказателства за използването им за дейността на дружеството. От събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява, че за периода 2018 г. - 2022 г., „ДОЛЧЕ ВИТА 2004“ ЕООД е реализирало оборот/получило в брой 5 389 362,16 лв. Липсват обаче каквито и да е данни дали й как тези суми са отразени в счетоводството на дружеството и как са изразходвани. Следва да се отбележи, че непредставянето от ревизираното лице на счетоводни документи както в ревизионното производство, така и пред вещото лице в съдебното производство, не може да се тълкува в полза на жалбоподателката. Това обстоятелство, ведно с факта, че от дружеството не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и годишни финансови отчети /ГФО/ за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. правилно е тълкувано от приходните органи и първоинстанционния съд в посока, че ревизираното лице е отклонила наличните парични средства и същите са напуснали патримониума на предприятието, без това да е обосновано със съответното счетоводно отчитане и надлежното издаване на първичен счетоводен документ. В следствие на предприетите от ревизираното лице недобросъвестни разпоредителни действия безспорно имуществото на дружеството е намаляло с неотчетените суми, с оглед на което налице е нормативно изискуемата се корелация по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на трето лице за задълженията на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, с оглед на което е налице връзка на пряка причинност на процесното релевантно действие на разпореждане с непогасяването на публичните задължения. Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Органът по приходите в изпълнение на законовите изисквания е ангажирал доказателства, че дружеството не разполага с имущество и парични средства, с които да покрие съществуващите публични задължения. Последното съставлява отрицателен факт, който е обоснован на база на анализ на обективни факти и обстоятелства, установени в хода на ревизията. Обратното – твърдението, че дружеството разполага с парични средства, с които може да погасява задълженията си, е положителен факт, при наличието на който отпада отговорността по чл.19 от ДОПК, поради което доказателствената тежест за установяване на този факт е на задълженото лице. Доказателства в тази насока не са ангажирани от задълженото лице нито в хода на ревизионното, нито в това на съдебното производство. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК. Правните изводи на АССГ за твърдяното нарушено право на защита на РЛ поради нарушение от страна на решаващия орган на чл. 155 от ДОПК са правилни. С посочената норма законодателя е определил правомощията на решаващия орган при обжалване на РА. Изрично в чл. 155, ал. 1 от ДОПК е посочено, че решаващия орган разглежда жалбата по същество т. е. той действа не само като контролно-отменителна инстанция, предвид разпреденото в ал. 4 от с. з., но и има правната възможност да реши отнесения до него спор по съществото му т. е. да извърши преценка на събраните в ревизионното производство доказателства и да действа вместо издателят на акта. Предвид това не съществува пречка решаващия орган да приеме наличие на предпоставки за издаване на РА и на допълнително правно основание от заложеното в него без въвеждане на нови и различни факти от тези, които са установени от ревизиращия екип. Не е налице нарушаване правото на защита на РЛ, тъй като тя може да бъде реализирана в пълен обхват при съдебното обжалване на РА. Не е налице нарушаване нормата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, тъй като въвеждането на допълнително правно основание не е довело до изменение в резултата на РА т. е. въпреки решението на органа по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, с което е прието, че са налице предпоставки за реализиране отговорността на РЛ по чл. 19 от ДОПК, като както по ал. 2 са приети и такива и по ал. 1, резултатът е същия и РЛ има правната възможност да представи доказателства, оборващи изводите на органа пред съответния съд. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касационният жалбоподател, че размерът на юрисконсултското възнаграждение на ответника не следва да се определя по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в минимално предвиденото възнаграждение за един адвокат, а следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според която в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съответно по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. Правилно съдът е приел, че производството по обжалване на ревизионни актове се развива по реда на глава деветнадесета от ДОПК. Присъждането на разноски за това съдебно производство е регламентирано в чл. 161 от ДОПК. Според § 2 от ДР на ДОПК само за неуредените в този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. При наличието на разпоредба в специалния закон не следва да се прилага чл. 78, ал. 8 от ГПК. При този изход на процеса касатора Е. А. Л. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д“ОДОП“ – София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 12 271,01 евро, дължимо съгласно 161, ал.1, изр.3 ДОПК. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,