Определение № 6721 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С. Киров за изменение на Решение № 4518/11.04.2024 год. по адм. дело № 11560/2023 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Заявено е твърдение, че в постановеното съдебно решение, съдът е счел направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение за неоснователно и е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати в полза на община Горна Оряховица сума в размер на 23 972,00 лева, представляващи държавна такса за касационното оспорване в размер на 1 700,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 22 272,00 лева с ДДС. Твърди се, че в своето решение, съдът не е представил мотиви, които да обосноват твърдението относно съответствието на претендираното адвокатско възнаграждение с правната и фактическа сложност на спора. Според искателя, в съдебното решение, единствено е посочено бланкетно, че „платеният размер е в съответствие с фактическата и правна сложност на спора“. Твърди се, че в открито съдебно заседание, процесуалният представител на административния орган е изложил мотиви и е направил възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, като специално внимание е обърнато на искането, присъдените разноски да бъдат съобразени с Решение от 25.01.2024 год. на СЕС по дело С-483/2022 год. по отправено преюдициално запитване. В допълнение са заявени и обстоятелствени доводи и аргументи относно твърдяно несъобразяване от страна на съда с решение на СЕС от 25.01.2024 год., както и с посочени съдебни актове на ВАС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане, при съобразяване с доказателствения материал по делото и цитираните съдебни актове на СЕС да се постанови акт, с който да се измени Решение № 4518/11.04.2024 год. по адм. дело № 11560/2023 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски, съобразно реално извършените действия и съответстващото им възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, по делото е постъпил отговор от община Горна Оряховица, представлявана от кмета Н. Рашков, чрез представител по пълномощие – адв. И. Беслемешки от Софийска адвокатска колегия, в който е заявено искане за оставяне без уважение молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Развити са доводи за неоснователност на заявените в молбата аргументи, като е посочено, че определените от съда разноски за адвокатско възнаграждение са съответни на действителната фактическа и правна сложност на спора, каквито мотиви са изложени и в съдебния акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на община Горна Оряховица, представлявана от кмета Д. Д., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Димитрова от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 244/09.10.2023 год. по адм. дело № 498/2023 год. по описа на Административен съд – Велико Търново. С Решение № 4518/11.04.2024 год., постановено по адм. дело № 11560/2023 год., ВАС, състав на Седмо отделение е отменил Решение № 244/09.10.2023 год., постановено по адм. дело № 498/2023 год. по описа на Административен съд – Велико Търново, и вместо него е отменил Решение от 02.08.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 год. за определяне на бенефициера община Горна Оряховица финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор № 6/02.02.2023 год. с „Термкомфорт“ ЕООД на стойност 1 391 040,00 лева без ДДС. Със съдебния акт е осъдено Министерството на околната среда и водите да заплати в полза на община Горна Оряховица, сумата от 23 972,00 лева разноски по делото. В мотивите на съдебния акт, по отношение дължимостта на претендираните съдебни разноски, съдът е отчел обстоятелството, че в хода по същество, процесуалният представител на РУО на ОПОС е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е формирал извод за неоснователност на това възражение. Предвид горното, на първо място следва да се отбележи, че доколкото съдебния състав е анализирал заявеното възражение за прекомерност и в резултат на този анализ е формирал извод за неоснователност на същото, то настоящата молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК по своята същност не съставлява искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, а оспорване на съдебното решение в тази му част, което е недопустимо, съгласно окончателността на касационното решение по смисъла на чл. 223 от АПК. По отношение на твърдението, че съда бланкетно е приел претендирания размер на адвокатското възнаграждение за съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, следва да се има предвид следното: В хода по същество на делото на проведеното на 20.02.2024 год. съдебно заседание, процесуалният представител на РУО на ОПОС е направил възражение по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, като е заявил че същото следва да бъде съобразено не само с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, но и с фактическата и правна сложност на делото. В подкрепа на това твърдение, от страна на процесуалния представител не са заявени конкретни фактически обстоятелства, които според него обосновават по-ниска фактическа или правна сложност на правния спор, като обстоятелствата, че възражението, жалбата и касационната жалба до голяма степен се припокриват, че не са извършвани разпити на свидетели, както и че не са извършвани съдебно-технически експертизи не доказват по-ниската фактическа и правна сложност на спора. Доколкото самото възражение за липса на фактическа и правна сложност не е обосновано с конкретни фактически обстоятелства, то за съда не съществува задължение да обосновава мотиви за наличието, респ. липсата на фактически основания, каквито не се твърдят от страната. Не на последно място следва да се отчете и наличието на вътрешно противоречие в твърдението на искателя. В проведеното на 20.02.2024 год. съдебно заседание, процесуалният представител на РУО на ОПОС е заявил искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК - 13 000 лева за производството по адм. дело № 11560/2023 год. на ВАС. Така претендираното възнаграждение се доближава до размера на адвокатското възнаграждение (без дължимия ДДС). За да обоснове размера на така поисканото възнаграждение, процесуалният представител на РУО на ОПОС – юрисконсулт (съгласно приложеното по делото пълномощно изх. № 95-00-3021/06.07.2023 год.) се е позовал на материалния интерес на делото, който е висок, както и на обстоятелството, че длъжността му не отговаря на юрисконсулт. Изрично се прави позоваване на решение на СЕС от 2017 год., според което, процесуалните представители могат да претендират възнаграждение в размер от адвокатско възнаграждение. Така заявеното искане за присъждане на разноски в посочения размер с обстоятелствата, които го обосновават, пряко противоречат на твърденията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност на спора. В съответствие с така развитите мотиви, искането на процесуалния представител на РУО на ОПОС с правно основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,