Определение № 344 от 26.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 279/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от 29.12.2023 г. на Т. Л. Б. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 977 от 12.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1248/2023 г. по описа на Апелативен съд София. С разпореждане на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС от 03.01.2024 г., на молителя е указано да внесе по банкова сметка на ВКС /конкретно посочена/ сумата от 36 532,22 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК и в същия срок да представи документ, удостоверяващ внасянето на сумата по посочената банкова сметка. В тази връзка, в предоставения с разпореждането срок, процесуалният представител на молителя е подал молба, с която заявява, че последният няма възможност да внесе посочената сума и е направено искане за освобождаването му от задължението да внесе сумата. Настоящият съдебен състав намира, че искането за освобождаване на молителя от внасяне на гаранция по чл.282 ГПК следва да се остави без уважение. Предвидената в ГПК възможност за спиране на изпълнението на невлязло в сила решение е обусловена от представянето на предвиденото в чл.282, ал.2, респ. ал.3 ГПК парично обезпечение. Това обезпечение не представлява нито държавна такса, нито разноски по делото, поради което и по отношение на него не са приложими разпоредбите на чл.83 и чл.84 ГПК. Съдът не е компетентен да постанови освобождаване от внасянето на гаранция в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК, с представяне на данни за посочените в него обстоятелства. С оглед изложеното, на молителя следва да бъдат дадени указания за представяне на надлежно обезпечение, определено съобразно чл.282, ал.2, т.1 ГПК в посочения в разпореждането от 03.01.2024 г. размер, като й се укажат и последиците от неизпълнение на задължението в указания срок. По изложените съображение Върховния касационен съд, състав на IV г.о.