Определение № 13 от 18.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 454/2016 г.

С определение № 51/9.ІІІ.2017 г., постановено по настоящето дело в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е била оставена без уважение съвместната молба (с вх. № 1338/6.ІІ.2017 г.) на касаторите А. М. Р. и П. М. П. – двамата от [населено място], [община], за изменение на постановеното в касационното пр-во по чл. 288 ГПК определение № 44/30.І.2017 г. по настоящето дело в частта му за разноските, посредством намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 8 047.50 лв., съответно - „в границите 100-300 лв.”. Указано им е било във финалната част от диспозитива на този съдебен акт, че той не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК такова определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в процесния случай е налице необжалваемо определение, постановено в касационно производство по чл. 288 ГПК, чието изменение в частта му за разноските е било предмет на горепосочената съвместна молба на касаторите Р. и П.. Независимо от това последните двама са подали частна жалба - с вх. № 4255/18.ІV.2017 г., адресирана до председателя на ВКС, ведно с препис от същата за ответното по нея [фирма]-София. Последното писмено е възразило чрез своя юрисконсулт като досежно това, че същата е недопустима, така и че същата е неоснователна. Предвид констатацията си, че в процесния случай инстанционният ред е бил надлежно изчерпан, в настоящия си състав Върховният касационен съд, търговска колегия, първо отделение, намира, че тази частна жалба – като процесуално недопустима - ще следва да бъде върната и мотивиран от горното