Определение № 754 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Софийски районен съд (СРС), чрез пълномощника му Т. Д. – ръководител сектор „Правно обслужване“ против решение № 123/10.04.2020 г. по гр. д. № 745/2019 г. на Окръжен съд – София (ОС – София). С това въззивно решение в обжалваната му част е потвърдено решение № 149/18.07.2019г. по гр. д. № 1146/2018 г. на Районен съд – Ихтиман в уважената част на иска с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, предявен от И. С. И. срещу Софийски районен съд с присъждане на сумата от 2000 лева, произтичаща от нарушение на правото за разглеждане и решаване на НОХД № 10017/2010 г. по описа на СРС, 104 състав и НОХД № 15866/2012 г. по описа на СРС, 14 състав, в разумен срок, ведно със законната лихва от 14.06.2016 г. до окончателното плащане, и в полза на ищеца са присъдени разноски. Ответникът по касационна жалба И. С. И., чрез адв. П., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокуратурата на РБ в качеството й на контролираща страна не е изразила становище по касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Жалбата е процесуално недопустима като просрочена. Тя е подадена извън едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. Въззивното решение е съобщено на касатора - Софийски районен съд на 18.05.2020 г., съгласно разписката за връчване на съобщение на страната с препис от решението, приложена на л. 76 от делото на ОС – София. Едномесечният срок за касационно обжалване, определен по правилото на чл.60, ал. 3 ГПК е изтекъл на съответното число на следващия месец – т.е. на 18.06.2020 г., четвъртък, присъствен ден. Касационната жалба е депозирана „на ръка“ в деловодството на администриращия (постановил въззивното решение) съд на 22.06.2020 г. и няма данни да е изпращана по пощата. В случая не намира приложение разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), позволяваща продължаване теченето на процесуалните срокове по съдебни производства след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Хипотезата обхваща само тези срокове, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, но не и сроковете, които са започнали да текат след това, какъвто е настоящият случай. В обобщение, касационната жалба е просрочена и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба претендираните и направени от последния разноски за настоящото производство. Те възлизат на 600 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, и са заплатени в брой, като вписването в договора за така извършеното пращане е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение