Определение № 6572 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на младежта и спорта, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение №3412 от 27.01.2026 г. по адм. дело №930/2026 г. на Административен съд - София – град (АССГ), с което на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 АПК по искане на Сдружение „Българска федерация по шах“(СБФШ) е спряно предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г., издадена от министъра на младежта и спорта, допуснато по силата на чл.26, ал.3 от Закона за физическото възпитание и спорта(ЗФВС). Частният жалбоподател – министърът на младежта и спорта, чрез процесуален представител, поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Твърди, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 166, ал.4 във връзка с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г., доколкото СБФШ не е обосновала, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Иска отмяна на определението и отхвърляне на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Ответникът по частната жалба – Сдружение „Българска федерация по шах“, не взема становище по частната жалба на министъра. Ответникът - Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“ (СБФШ 2022), изразява становище за неоснователност на частната жалба. Срещу същото определение е постъпила и частна жалба от СБФШ 2022. Частният жалбоподател излага, че неправилно съдът като ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК е кредитирал писмото от Международната шахматна федерация (МШФ - FIDE) от 03.11.2025г., адресирано до министъра на младежта и спорта, тъй като това писмо съдържа субективната оценка на МШФ - FIDE и не задължава по никакъв начин министъра на младежта и спорта да издаде лиценз на Сдружение “Българска спортна шахматна федерация“(СБСШФ), която е приета за член на МШФ - FIDE през 2023 г. и единствено която е призната от МШФ - FIDE. Твърди, че не е налице и втората предпоставка на чл. 166, ал.2 АПК, а именно доказването на възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия – СБФШ, по чието искане е спряно предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът – министърът на младежта и спорта, не взема становище по нея. Ответникът – Сдружение“ Българска федерация по шах“, изразява становище за неоснователност на подадената от СБФШ 2022 частна жалба и моли съда да остави в сила оспореното Определение №3412 от 27.01.2026 г. по адм. дело №930/2026 г. на Административен съд - София – град. По делото е постъпила и трета частна жалба от Сдружение “Българска спортна федерация по шахмат“, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение №3558 от 28.01.2026 г. по адм.дело № 930/2026 г. на АССГ, с което жалбата на СБСФШ срещу Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта и искането на СБСФШ за спиране на предварителното изпълнение на същата заповед са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено по отношение на СБСФШ. Частният жалбоподател – Сдружение“ Българска спортна федерация по шахмат“, счита оспореното от него определение за неправилно. Излага, че неправилно съдът е приел, че за СБСФШ не е налице правен интерес от оспорването на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта, с която е издаден безсрочен лиценз на СБФШ 2022 г. за вида спорт “шахмат“ и съответно за подаване на искане за спиране на предварително изпълнение на същата заповед. Твърди, че правният интерес от оспорването на заповедта на министъра се обосновава от обстоятелството, че издаденият лиценз на друга спортна федерация за същия вид спорт препятства възможността именно СБСФШ да получи лиценз за същия вид спорт, предвид забраната в закона две федерации да притежават лиценз за един и същи вид спорт. Излага още, че международното признание и претенцията за национално представителство са от значение за допустимостта на подадената жалба. Именно СБСФШ е международно признат представител на България в областта на шахмата, а лицензираната спортна федерация не притежава такава международна легитимация. Излага, че определението е неправилно и в частта, с която е оставено без разглеждане и искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Моли съда да отмени оспореното от федерацията определение и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министърът на младежта и спорта, изразява становище за неоснователност на частната жалба на СБСФШ и моли съда да я остави без уважение. Ответникът - Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“, чрез процесуален представител, счита частната жалба на СБСФШ за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното определение. Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. По частните жалби на министъра на младежта и спорта и на СБФШ 2022 срещу Определение №3412 от 27.01.2026 г.: Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да постанови Определение №3412 от 27.01.2026 г., с което по искане на СБФШ е спряно предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г., издадена от министъра на младежта и спорта, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: СБФШ е представило с молба от 06.11.2025г., писмо от МШФ-FIDE – офис на президента, адресирано на 03.11.2025г. до министъра на младежта и спорта. С писмото се припомня, че на конгреса на МШФ - FIDE през декември 2023г., след пълно разглеждане на всички съответни заявления, МШФ - FIDE е приела „Българска спортна шахматна федерация“, за официалната федерация, представляваща Република България, а кандидатурата на СБФШ 2022 е била отхвърлена с решение, потвърдено впоследствие от Арбитражния съд за спорт. Цитирано е и предходното решение на ВАС по тази преписка, като е изразено становище, че компетентният административен орган трябва да издаде лиценз на федерация, която да може да представлява българските клубове и играчи пред международната организация – МШФ - FIDE. В писмото е посочено, че МШФ - FIDE признава само „Българска спортна шахматна федерация“ за легитимен и пълноправен представител на българския шахмат в рамките на МШФ - FIDE и Европейския шахматен спорт, както и че МШФ - FIDE „не признава СБФШ 2022 в никакво качество и ще отхвърли всякакви административни или политически опити за замяна или прикриване на признатата федерация“. В писмото е отбелязано още, че ако не бъдат взети мерки от административния орган, ще се процедира към вземане на решение от Изпълнителния съвет на МШФ - FIDE, което може да доведе до невъзможност за българските играчи да участват в международни турнири, спиране на регистрацията на рейтинги за турнири провеждани в България, „ и налагане на други необходими санкции“. Към молбата са приложени и цитираните в писмото решения на Общото събрание(ОС) на МШФ - FIDE – GA-2023/01 за изключване на „Bulgarian Chess Federation 1928“ от МШФ - FIDE и GA-2023/02 за присъединяване на „The Bulgarian Sports Chess Federation“ като нов член на ФИДЕ. Приложено е и арбитражното решение на Спортния арбитражен съд по дело CAS 2024/A/10290, с което жалбата на „Българска федерация по шахмат 2022“ срещу решението на ОС на МШФ - FIDE е оставена без разглеждане. Въз основа на установените факти и приложените доказателства съдът е приел, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта. Съдът е изложил, че цитираното писмо на офис на Президента на МШФ - FIDE от 03.11.2025г., е ново обстоятелство, възникнало след датата на издаване на оспорения акт и следва да бъде взето предвид в преценката по реда на чл.166 АПК. С него се потвърждава, че до наличие на административен акт, проверен за законосъобразност в съдебно производство, международната организация няма да признае право на членство на „Българска федерация по шахмат 2022“, което от своя страна ще доведе до невъзможност на български състезатели и спортни клубове, да участват в най-престижните международни състезания по спорт шахмат, организирани от МШФ - FIDE, нито да участват в рейтингите и класирането. По този начин, спортната федерация, на която е издаден лиценз, няма да може да изпълнява част от съществените си правомощия по чл. 27 ЗФВС - да представлява страната на международни и да определя състава и организира подготовката на националните отбори. Съдът намира, че всички тези последици, свързани с предварителното изпълнение на заповедта на министъра на младежта и спорта, представляват значителни и трудно поправими вреди от пропускането на международните прояви, които са основание по чл.166, ал.2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. По изложените съображения АССГ е спрял предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта. Определението е неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт независимо дали е допуснато по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги оказва въздействие върху правната сфера на адресата, поради факта, че придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. В процесния случай предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт е допуснато по силата на закон, с оглед разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗФВС. Предпоставката, при която съдът може да спре предварителното изпълнение, е възможността то да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на оспорващия е на лицето, което иска спирането. Като нови обстоятелства, обосноваващи подаденото искане се сочи писмо, издадено от МШФ - FIDE от 03.11.2025 г., адресирано до министъра на младежта и спорта. По смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК вредата може да бъде причинена само от нови обстоятелства, в резултат на които предварителното изпълнение на акта би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. СБФШ е следвало да докаже наличието на възможност за настъпване на „значителна или трудно поправима вреда“ за него, която по значимост да може да противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Тази вреда следва да бъде конкретна, лична за оспорващия и пряка последица от предварителното изпълнение, а не хипотетична, предполагаема или свързана с интереси на трети лица. В процесния случай в искането на СБФШ за спиране на предварителното изпълнение на акта, нито се твърди, нито се доказва настъпването на значителна или трудно поправима за сдружението вреда. От определението на съда не става ясно какви конкретни вреди биха настъпили за СБФШ в резултат на предварителното изпълнение на акта. На следващо място съдът не е обсъдил и взел под внимание обществения интерес, който стои в основата на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. В случая този обществен интерес е свързан с осигуряване на непрекъснато, законосъобразно и ефективно администриране на спорта „шахмат" на национално ниво чрез действаща лицензирана спортна федерация. Спирането на предварителното изпълнение води до състояние на правна и организационна празнота, при което на територията на Република България фактически няма да съществува лицензирана спортна федерация за съответния спорт. Общественият интерес, който законодателят изрично защитава чрез допускането на предварително изпълнение по силата на закона, е предотвратяването на тази хипотеза, тъй като липсата на действаща лицензирана федерация води до конкретни и тежки последици за цялата система на организирания спорт. Съгласно чл. 17 ЗФВС при отсъствие на такава федерация спортните клубове са обективно лишени от възможността да упражняват основната си дейност, а именно организиране и провеждане на състезателна дейност, участие в спортни състезания, кандидатстване за финансиране. Последицата от това е фактическо преустановяване на състезателната и организационната дейност на всички клубове по съответния спорт, което неизбежно води до пълно блокиране на развитието му на национално равнище. При това положение спирането на предварителното изпълнение не само не постига целта, която съдът твърди, че защитава (гарантиране на участие в международни прояви), но води до резултат, който пряко противоречи на преследваната цел. При липса на действаща лицензирана федерация се блокира самата възможност за законосъобразно национално администриране на спорта (комплекс от множество права и задължения), което е задължителна предпоставка както за формирането и изпълнението на държавния спортен календар, така и за участието на състезатели и отбори в национални и международни състезания. По изложените съображения оспореното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено като вместо него настоящата съдебна инстанция следва да отхвърли като неоснователно искането на СБФШ за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта. По частната жалба на СБСФШ срещу Определение №№3558 от 28.01.2026 г.: Съдът намира жалбата на СБСФШ за неоснователна. С Определение №3558 от 28.01.2026 г. АССГ, е оставил без разглеждане жалбата на СБСФШ срещу Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта, както и искането на СБСФШ за спиране на предварителното изпълнение на същата заповед и е прекратил производството по отношение на СБСФШ. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта е издадена в изпълнение на Решение № 8640/05.09.2025г., по адм.дело № 320/2025г. на ВАС, Петчленен състав, II колегия. С това решение, е отменено първоинстанционното Решение № 3443/20.03.2024 г., по адм. дело № 803/2023 г. по описа на Върховния административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на Сдружение „Българска федерация по шах“ срещу Заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта в частта по т. II, в която е издаден безсрочен спортен лиценз №109 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“, и в частта по т. III. 1, в която е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шах“, като вместо това е постановено ново решение, с което е отменена Заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта в частта по т. II, в която е издаден безсрочен спортен лиценз №109 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“, както и в частта по т. III. 1, в която е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шах“. ВАС е разпоредил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в частта, за която административната преписка остава висяща – по заявленията за издаване на спортен лиценз за спортна федерация за вида спорт „шахмат“, подадени от Сдружение „Българска федерация по шах“ с ЕИК 206931897 и от Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност „Българска федерация по шахмат 2022“ с ЕИК 207017246. С решението на ВАС, заповедта на министъра на младежта и спорта е потвърдена и се стабилизира в частите, с които е отказано издаване на лиценз по заявленията на Сдружение “Българска федерация по шахмат” - заявление с вх. №09-00-1686/17.02.2017 г.; Сдружение “Българска федерация по шахмат 64”, с вх. №09-00-2330/26.07.2022 г. и Сдружение “Българска федерация по шахмат 1928” - заявление с вх. № 09-00-2338/28.07.2022 г. Сдружение „Българска спортна федерация по шахмат“, не е подавало заявление за издаване на спортен лиценз и не е страна по административното производство пред министъра на младежта и спорта. При така установени факти съдът е приел, че за СБСФШ не е налице правен интерес за оспорване на Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта, тъй като не е подавало заявление за издаване на лиценз за същия вид спорт, нито е било страна в административното производство по издаване на заповедта. С тези мотиви е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Така постановено определение е правилно. Видно от доказателствата по делото Сдружение „Българска спортна федерация по шахмат“ не е подавало заявление по чл.21, ал.1 ЗФВС за издаване на спортен лиценз за спорта “шахмат“. По делото няма данни, нито се твърди да е подадено такова заявление. Твърденията на сдружението, че желае да получи лиценз за съответния спорт, не е доказано по делото, предвид липсата на подадено от него заявление по чл. 21, ал.1 ЗФВС до министъра на младежта и спорта за издаване на лиценз за вида спорт „шахмат“. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. При положение, че частният жалбоподател не е подал заявление за издаване на спортен лиценз за вида спорт “шахмат“, то отмяната на заповедта, с която е издаден лиценз на друга спортна федерация, по никакъв начин няма да се отрази в неговата правна сфера. При липсата на пряк ефект на оспорената заповед по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита. Обстоятелството, че СБСФШ е единствен член на Международната шахматна федерация - FIDE, не променя извода за недопустимост на подадената от страна на СБСФШ жалба срещу Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта В случай, че жалбоподателят бе подал заявление за издаване на лиценз за същия вид спорт, към момента на подадената от него жалба, то за него щеше да е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на младежта и спорта. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като липсва подадено заявление по чл. 21, ал.1 ЗФВС от страна на сдружението. Недопустимостта на жалбата срещу Заповед № РД-10-7 от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта обуславя и недопустимост на подаденото искане за спиране на предварителното изпълнение на акта. Като е стигнал до същите изводи АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно определение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, пр.1 и пр.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение