Решение № 3641 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2014 г.

Решение № 3641 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София срещу решение № 1116 от 26.02.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5321/2012 г. С решението е отменен изцяло ревизионен акт /РА/ № 231106061/28.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 373 от 21.02.2012 г., с който са определени допълнителни задължения, както следва: данък по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 503.08 лева и лихва, считано от 1.05.2008 г. до 21.09.2011 г., в размер на 205.20 лева; данък по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 434.65 лева и лихва за периода от 1.05.2009 г. до 21.09.2011 г., в размер на 111.73 лева. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" София оспорва изцяло решението, като изтъква всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски. Ответникът по касация ЕТ "Дует-90 Георги Ангелов" - Георги Павлов Ангелов чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице посочените касационни основания. Претендира разноски. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения РА на ТД на НАП гр. София на ЕТ "Дует-90 Георги Ангелов" - Георги Павлов Ангелов са определени допълнителни задължения, както следва: данък по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 503.08 лева и лихва считано от 1.05.2008 г. до 21.09.2011 г., в размер на 205.20 лева; данък по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 434.65 лева и лихва за периода от 1.05.2009 г. до 21.09.2011 г., в размер на 111.73 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите за недостиг на парични средства в рамките на проверяваните годишни данъчни периоди, съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице. За всеки от ревизираните периоди е констатиран недостиг на парични средства, след извършена съпоставка между направените разходи и декларираните доходи. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите за съответните периоди е формирана след анализ на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е определена като установения недостиг на парични средства за съответния период. Въз основа на така формираната данъчна основа е определен и размерът на дължимия данък върху доходите. Административен съд София-град е счел за изцяло основателна жалбата, като е отменил ревизионния акт изцяло. Съдът е приел за доказано, че ответникът по касация и родителите му имат общо домакинство по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК. Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза е изведено, че разходите за 2007 г. възлизат на сумата от 855.86 лева, съответно за 2008 г. - 766,94 лв. Според АССГ в доходите на жалбоподателя неправилно не са включени доходи от трудова дейност, от патентна дейност и реализираната печалба като едноличен търговец. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че не е налице недостиг на парични средства и съответно не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2007 г. и за 2008 г. Решението е правилно. Нe са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на първоинстанционното решение - необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай посоченото в ревизионния акт основание е това по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между приходи и разходи. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В ревизионния доклад се съдържат таблици на паричните потоци за двата проверявани данъчни периода, въз основа на които органите по приходите са направили съответните изчисления за несъответствие между приходи и разходи. Тези изводи обаче са неправилни, тъй като не са били отчетени доходите на лицето от търговска дейност. Настоящата инстанция споделя изводите на Административен съд София-град, че при определяне на облагаемата основа е следвало да бъдат взети предвид както доходите на ревизираното лице от трудово правоотношение, така и доходите му от стопанска и патентна дейност като едноличен търговец. Неоснователни са доводите на касатора, че не са налице основания приходите от стопанската дейност на ревизираното лице като едноличен търговец да участват в паричния поток. Налице е идентичност между едноличния търговец и физическото лице, което осъществява съответната търговска дейност. От търговската дейност е реализирана печалба, която представлява доход за ревизираното лице. Касационната инстанция споделя и мотивите на съда относно тълкуването на понятието "домакинство". Правилно първоинстанционният съд е приложил легалното определение на § 1, т. 2 ДР на ДОПК, като е счел, въз основа на представените доказателства за постоянен и настоящ адрес, че ревизираното лице - на възраст 24-26 години през ревизираните периоди живее заедно с родителите си в едно домакинство, което не е необичайна житейска ситуация. При наличието на легално определение в ДОПК, неправилно касаторът се позовава на друго определение, с различно съдържание, залегнало в Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната, което е предвидено във връзка с прилагането на други закони и не за целите на данъчното облагане. В съответствие със задължението си служебно да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е възложил на допуснатата съдебно-икономическа експертиза да определи размера на доходите и разходите на лицето за процесните периоди. Извършил е съпоставка между установените доходите и реално доказаните разходи и на тази база е направил обоснован извод, че не е налице основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между приходи и разходи. Доказването на това основание е в тежест на органите по приходите и в случая не е осъществено, тъй като посоченото несъответствие не е налице. При това положение правилно ревизионният акт е бил отменен. Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и предвид изричното искане в този смисъл, на ответника по касация следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в доказания по делото размер - 450 лв адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение