Решение № 14688 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2014 г.

Решение № 14688 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационния протест на Стефан Янев - прокурор от Окръжна прокуратура Пазарджик и по касационната жалба на адв. Лиляна Шикова, в качеството й на процесуален представител на общинския съвет Пазарджик срещу Решение № 129 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 981/2013 г. от Административен съд Пазарджик. С касационният протест е обжалвано решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен протеста срещу решение № 233 от 25.11.2013 г. на общинския съвет Пазарджик, с което е променен характера на собствеността на имот с идентификатор 55155.508.28 по КК и КР на града с площ от 10535 кв. м, ведно с построените в него сгради, актуван с АПОбС № 166 от 10.03.2010 г., съставляващ УПИ - летен плаж в кв. 2А, индустриална зона по плана на гр. Пазарджик от публична в частна общинска собственост с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт в тази част и решаване на спора по същество. С касационната жалба се обжалва решението на съда в частта, с която е отменено решение № 233 от 25.11.2013 г. на общинския съвет Пазарджик, съгласно което собствеността на поземлен имот с идентификатор 55155.508.26 по КК и КР на града с площ от 31024 кв. м, ведно с построените в него сгради, актуван с актове за публична общинска собственост № 79 от 27.03.2007 г.; № 154 от 27.11.2009 г. и № 280 от 24.04.2013 г., съставляващ УПИ VIII-26 - зона за отдих и рекреация по действащия регулационен план на индустриална зона на гр. Пазарджик е променена от публична в частна общинска собственост с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт в тази част и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства по списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на протеста. Счита че решението на съда в частта, с която е отхвърлен протеста на прокурора от ОкП Пазарджик е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - липсва обсъждане на съществени за правния спор доказателства, което поставя под съмнение правилното приложение на материалния закон. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационният протест и касационната жалба са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество е основателен протестът на прокурорът от ОкП Пазарджик при следните съображения: По протест на Стефан Янев - прокурор от ОкП Пазарджик съдът от първата инстанция е провел контрол за законосъобразност на решение № 233 от 25.11.2013 г. на общинския съвет Пазарджик прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 вр. чл. 2 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, с което е променен вида на собствеността на поземлени имоти с идентификатори 55155.508.26 с площ от 31024 кв. м и 55155.508.28 с площ от 31024 кв. м, ведно със застроените в тях сгради от публична в частна общинска собственост, в което издателят на административния акт е посочил, че по силата на новоприетия ПУП - ПЗР и ПЗ двата имота са предвидени за "Търговия, услуги, атракционни дейности и спорт", поради което е отпаднало предназначението им за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. След като е отграничил понятието "предназначение" по смисъла на чл. 8 от ЗУТ и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОбС съдът е приел, че с одобряването на измененията на ПУП за процесните имоти не е отпаднало предназначението на двата имота "за трайно задоволяване на обществените потребности с местно значение". След това, по отношение на имот с идентификатор 55155.508.26 е приел за недоказано фактическото основание, посочено от административния орган - отпаднало предназначение за задоволяване на обществени потребности, тъй като имотът се ползва от гражданите на Пазарджик свободно и безплатно и там те упражняват спортни занимания, вкл. и от Работническия спортен клуб, който организира ежегодни състезания по различни спортни дисциплини. При това положение е направил извод, че в тази част решение № 233 на ОбС Пазарджик е незаконосъобразно, като постановено при отсъствие на законовите предпоставки за промяна на характера на собствеността, поради което го е отменил. Решението в тази част е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила при следните съображения: Обосновани са изводите на съда, че за да се промени вида на общинската собственост от публична в частна, което безспорно е правомощие на общинския съвет, следва да е настъпила промяна в предназначението на имота. Преценката на общинския съвет почива на обективни критерии и те са свързани с предназначението на имота и с предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Видно от актове № 79 от 27.03.2007 г.; № 154 от 27.11.2009 г. и № 280 от 24.04.2013 г. поземленият имот с идентификатор 55155.508.26 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008 г. на ИД на АГКК - София, представляващ УПИ VIII - 26 - зона за отдих и рекреация в кв. 2а по действащия регулационен план на града е публична общинска собственост. Не са оспорени представените по делото доказателства, че така описаният имот се ползва, именно като зона за отдих и рекреация от жителите на града, поради което е правилен извода на съда, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС - същият задоволява обществена потребност от местно значение. Не са представени доказателства в обратния смисъл, поради което са правилни изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от същия закон за обявяване на имота за частна общинска собственост. Досежно описания във втората част на оспорвания административен акт имот с идентификатор 55155.508.28 съдът е приел, че предназначението му за трайно задоволяване на обществени потребности е отпаднало, тъй като разпитаните свидетели установили, че плувните басейни не работят повече от десет години и комплексът не се ползва по предназначение. При това положение е направил извод, че оспорвания административен акт в тази част е правилен и законосъобразен и е отхвърлил протеста. Решението в тази част е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. В мотивите си общинският съвет се е позовал на изложеното в докладната записка на кмета на общината (л. 24-25) и го е възпроизвел дословно като фактическо основание за издаване на акта, а именно че съгласно ПУП - ПЗР и ПЗ за част от зоната за публични функции с висока обществена значимост (П1), определена от ИПГВР на гр. Пазарджик, одобрен с решение № 202 от 25.09.2013 г. на ОбС Пазарджик, взето по Протокол № 11, обхващаща района източно от моста на р. Марица до южния й бряг, по протежение на реката в югоизточна посока до края на Зона за здравето; от южна страна - Зона за здравето до кръстовище на ул. "Д-р Ламбрев", поземлените имоти с идентификатори 55155.508.26 и 55155.508.28, ведно с построените в тях сгради са предвидени за "Търговия, услуги, атракционни дейности и спорт", поради което е отпаднало предназначението им по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС". Това решение е прието от компетентния административен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени. Изводите на решаващия съд, че с одобряването на измененията на ПУП не е отпаднало предназначението на двата имота "за трайно задоволяване на обществените потребности с местно значение" се споделят напълно от настоящия състав, поради което не е нужно да се повтарят. Обстоятелството обаче, че комплекса от басейни - т. нар. "Балона", т. е. имот с идентификатор 55155.508.28 не се ползва дълги години поради бездействие не води автоматично до извода, че е отпаднала обществената потребност и местното му значение. Съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, за да се промени вида собственост от публична в частна общинска, следва имотите и вещите да са променили предназначението си, така както е описано в чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Тежестта на доказване е на административния орган. От приложеното по делото разрешително за водовземане на минерална вода № 01610339 от 19.10.2010 г. относно имот с идентификатор 55155.508.28 е видно, че именно кметът на община Пазарджик - Тодор Попов е инициирал производство по издаването му със заявление вх. № ПВ-1095 от 12.04.2010 г., към което е приложил като доказателство акт за публична общинска собственост № 166 от 11.03.2010 г. и Проект за присъединяване на отклонението за захранване на спортен комплекс "Балона", УПИ II - летен плаж, кв. 2а, индустриална към довеждащата система и за измерване на ползваните обеми минерална вода. След преценка на относимата документация и проверка на място министърът на околната среда и водите не е намерил основания за отказ за издаване на разрешителното. Като титуляр е вписана община Пазарджик; целта - "за отдих и хигиенни нужди", а обектът на водоснабдяване с минерална вода е именно "Спортен комплекс Балона, находящ се в ПИ с идентификатор 55155.508.28 по плана на гр. Пазарджик собственост на община Пазарджик". Същото е с краен срок на действие 20 години от издаването, а общината дължи такса водовземане. Наличието на това доказателство опровергава изводите на първостепенния съд, че предназначението на този имот е променено. Показанията на изслушаните по делото свидетели сочат, че необходимостта от спортния комплекс за жителите на града и за развитието на плувните спортове не е отпаднала и факта, че към момента същият не работи създава изключителни затруднения. Ето защо настоящият състав намира, че бездействието на общината и управителите на спортния комплекс не обосновава извод, че същият е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС, поради което не са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС за промяна характера на собствеността. Спортният комплекс е изграден с цел задоволяване на нуждите на местното население, тази нужда не отпаднала, поради което решението за промяна характера на собствеността от публична в частна е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение