Определение № 102 от 10.01.2024 г. на ВКС по д. № 783/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Т. К.- ответник по недопуснатата до разглеждане с опр. от 8.11.23 г. касационна жалба на Община Пловдив срещу въззивното решение на АС Пловдив по гр.д. №441/22 г., за допълване на определението с присъждане на сторените от молителя разноски за касационната инстанция в размер на 3 000 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Община Пловдив не изразява становище. ВКС намира молбата за допустима и основателна: разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба, към който е приложен списък на разноските и доказателства за извършването им – договор за правна помощ с отразено плащане в брой на договореното възнаграждение на адвоката. С оглед изхода на спора молителят – ответник по жалбата, има право на разноски за тази инстанция, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК. ВКС е пропуснал да са произнесе за разноските в определението по чл.288 ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция – чл.81 ГПК. Затова следва да го допълни по реда на чл.248 ГПК като присъди на молителя сторените разноски в размер на 3 000 лв., за адв. възнаграждение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.