Решение № 265 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2025 г.

Производството е по реда на глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Кирилова, срещу решението по т. 2 от протокол № 6 от проведеното на 11.02.2025 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с което е прието, че Й. И. В. – съдия в Окръжен съд - Велико Търново, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт, и не му наложено дисциплинарно наказание по предложение с регистрационен индекс № ВСС-9657/11.07.2024 г., направено от Инспектората към Висшия съдебен съвет. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като прието в противоречие с материалния закон и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Въз основа на изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението и връщане на делото на ВСС за ново произнасяне. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Йорданов и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Намира, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Заинтересованата страна - Й. И. В., в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Димов и в представени писмени бележки поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила, а подадената жалба да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 20/2024 г. по описа на ВСС е образувано по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет с изх. № ПП-24-9/11.07.2024 г. и с рег. индекс № ВСС-9657/11.07.2024 г. по описа на ВСС, направено на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, за налагане на дисциплинарно наказание на Й. И. В. – съдия в Окръжен съд - Велико Търново, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Предложението е направено въз основа на акт за резултатите от комплексна планова проверка по граждански и търговски дела в Окръжен съд - Велико Търново № ПП-24-9/13.06.2024 г., извършена в периода 01.04.2024 г. – 05.04.2024 г. на основание заповед № ПП-24-9/25.03.2024 г. на главния инспектор на ИВСС, и решение по т. 2 от протокол № 14 от проведено заседание на 11.07.2024 г. на ИВСС. С решение на СК на ВСС по т. 4 от протокол № 31/23.07.2024 г. на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ е образувано дисциплинарно дело № 20/2024 г., чрез жребий е избран дисциплинарен състав и е определен председател на състава. По дисциплинарното дело е установено от фактическа страна, че според предложението на ИВСС съдия Й. В. е постановил 90 съдебни решения след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК по 54 дела, обявени за решаване през 2022 г., и по 36 дела, обявени за решаване през 2023 г., като според съдържащата се в предложението информация и от предоставените от Окръжен съд – Велико Търново справки с изх. № 1638/01.04.2024 г. и изх. № 1711/04.04.2024 г., са както следва: за 2022 г. – от 18 дни до 1 месец – 3 бр. решения по дела на негов доклад; над 1 месец до 3 месеца – 4 бр. решения по дела на негов доклад; над 3 месеца до 6 месеца – 19 бр. решения по дела на негов доклад; над 6 месеца до 12 месеца – 24 бр. решения по дела на негов доклад и над 12 месеца до 16 месеца и 10 дни - 4 бр. решения по дела на негов доклад, и за 2023 г. – от 7 дни до 1 месец – 5 бр. решения по дела на негов доклад; над 1 месец до 3 месеца – 16 бр. решения по дела на негов доклад; над 3 месеца до 6 месеца – 10 бр. решения по дела на негов доклад; над 6 месеца до 12 месеца – 4 бр. решения по дела на негов доклад и над 12 месеца до 1 година, 8 месеца и 3 дни - 1 бр. решение по дело на негов доклад. За 2024 г. съдия В. не е допуснал просрочие на решения по дела на негов доклад. По 6 броя дела, образувани преди 01.01.2024 г., не са постановени съдебни решения към 01.04.2024 г., като допуснатата забава по тях е от 2 дни до 1 месец и 13 дни – по 3 бр. решения и над 2 месеца до 3 месеца и 3 дни – по 3 бр. решения. Според допълнително представена справка с изх. № 1805/09.04.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново от тези просрочени, необявени решения по дела на доклад на съдия В., към 05.04.2024 г. са обявени решенията по още 3 броя дела. Установено е, че по 3 броя дела – в. гр. дело № 847/2023 г.; гр. дело № 24/2018 г. и гр. дело № 510/2022 г. по описа на същия съд са допуснати нарушения, изразяващи се в забава при движението им, като съдия В. е постановявал определения извън разумния срок, което неоправдано е забавило производството съответно с 3 месеца, 4 месеца и 6 месеца. Според ИВСС относно 96 броя дела съдия В. е допуснал нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, а досежно посочените 3 броя дела – нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Според вносителя на предложението не са установени обективни причини за допуснатите от магистрата забави по движението и приключването на съдебните производства, включително липсват данни същият да е отсъствал дългосрочно от работа поради ползван годишен отпуск или да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения, поради здравословни, служебни или други извънредни причини, с оглед което е прието, че е налице виновно неизпълнение на служебните му задължения от негова страна. На 10.09.2024 г., на основание чл. 316, ал. 8 от ЗСВ, е постъпило писмено възражение от съдия В. с рег. индекс № ВСС-9657/10.09.2024 г. с приложени доказателства и формулирани доказателствени искания. Дисциплинарно привлеченото лице е оспорило от фактическа страна данните в предложението, относно срока (периода) на допуснатото забавяне по 5 дела – гр. дело № 787/2021 г., гр. дело № 162/2020 г., търг. дело № 51/2021 г., в. гр. дело №61/2023 г. и гр. дело № 996/2020 г., като дисциплинарният състав е приел, че с оглед представените доказателства възраженията са основателни и нарушенията по тези пет дела не са доказани. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е посочено, че от предложението на ИВСС и от акт с изх. № ПП-24-9/13.06.2024 г. на ИВСС се установява, че по данни от справка с изх. № 1464/20.03.2024 г. през 2022 г. на доклад на съдия В. в началото на годината висящи са били 80 бр. дела, общо дела за разглеждане са били 203 бр. дела и свършени са били 114 броя дела. За 2023 г. съдия В. е имал в началото на годината 91 бр. висящи дела, общо дела за разглеждане – 201 бр. дела и свършени са били 151 броя дела. Несвършените в края на 2022 г. дела са били 89 бр., а за 2023 г. – 50 броя дела. Индивидуалната средна месечна натовареност на съдия В. за 2022 г. е 16.92 бр. дела, а за 2023 г. – бр. 16.75 дела. Според Анализ за натовареността на съдилищата в Република България през 2022 г., приет от СК на ВСС на 28.11.2023 г., натовареността на гражданските съдии в Окръжен съд – Велико Търново е определена на 11.07 дела за разглеждане месечно на съдия, а данните от отчетния доклад на съда за 2023 г. сочат натовареност на гражданските съдии от 11.80 дела за разглеждане месечно на съдия. Според отчетните доклади на ОС – Велико Търново за 2022 г. и 2023 г. натовареността по щат на гражданските съдии по показател свършени дела е 11.04 дела месечно за съдия за 2022 г., а за 2023 г. – 8.92 дела. Според Анализ за натовареността на съдилищата в Република България през 2022 г., приет от СК на ВСС на 28.11.2023 г., средната натовареност през 2022 г. в окръжните съдилища по отделения към брой постъпили дела за гражданските и търговските съдии е 7.64 бр. дела (без данните от СГС), а натовареността по щат в ОС – Велико Търново към брой постъпили дела месечно на един съдия – 7.35 бр. дела. През 2022 г. изчислената средна натовареност по щат в окръжните съдилища към свършените дела е 7.63 бр. дела (без данните от СГС), а натовареността по щат в ОС – Велико Търново към брой свършени дела месечно на един съдия – 7.34 бр. дела. Съгласно предоставената информация от ОС – Велико Търново за граждански и търговски дела през 2022 г. действителната натовареност към общ брой дела за разглеждане е била 11.07 бр. дела, а към свършени дела – 7.37 бр. дела, а за 2023 г. данните са съответно 11.80 бр. дела и 8.98 бр. дела. Според дисциплинарния състав видно от посочените данни ОС – Велико Търново попада в средната натовареност за страна за 2022 г. Към датата на внасяне на предложението е посочено, че не са налице публикувани данни за натовареността на окръжните съдилища в страната за 2023 г. Към датата на постановяване на решението на дисциплинарния състав обаче е наличен анализ за натовареността на съдилищата в Република България през 2023 г., съгласно данните от който средната действителна натовареност на окръжните съдилища (без данните от СГС) по брой постъпили дела месечно на съдия е 9.49 бр., дела за разглеждане – 11.61 бр. дела и свършени дела – 9.72 бр. дела, а за ОС – Велико Търново данните са съответно: 10.36 бр. дела, 13,78 бр. дела и 11.11 бр. дела. От анализа се установява, че средното натоварване на съдия за окръжните съдилища (без СГС) е 93.47 бр. дела, а по данни от модул „Натовареност“ в ЕИСС в окръжните съдилища, съгласно предоставените от административните ръководители справки, поименна натовареност на съдиите през 2023 г., натовареността на съдия Й. В. е 147.47 бр. дела (високо натоварен – от 110 до 180 единици). Според справка за натовареност за 2022 г. съдията е имал обща натовареност от 120.79 (108.29 натоварване в дела и 12.50 натоварване извън дела), а за 2023 г. – обща натовареност 147.47 (134.97 натоварване в дела и 12.50 натоварване извън дела). Съгласно справка за всички разпределени на съдия В. дела, по които са постановени съдебни актове през 2022 г. и 2023 г., магистратът в постановил през 2022 г. общо 125 съдебни акта, а през 2023 г. – общо 156 съдебни акта. Съгласно данните от справка за постановените от съдия В. актове през 2018 г. и 2019 г., според които през 2018 г. съдията е постановил общо 70 съдебни акта, а през 2019 г. – общо 124 акта, а според справка за натовареността на съдия В. през 2020 г. и 2021 г., натовареността му в дела е била 105.78 бр. дела за 2020 г. и 15.44 дела за 2021 г. (общо за всички групи дела). Установено е, че през 2022 г. съдия В. е ползвал общо 32 календарни дни платен годишен отпуск, а през 2023 г. е отсъствал общо 50 календарни дни (42 календарни дни платен годишен отпуск и 8 календарни дни – отпуск „по болест“), а през 2024 г. до 23 юли е ползвал общо 9 календарни дни платен годишен отпуск. Взето предвид е и обстоятелството, че гражданските съдии в ОС – Велико Търново разглеждат и наказателни дела и дават дежурства и влизат в производства по мерки за отклонение по реда на НПК, което допълнително е затруднило и част от съдиите, като на съдия В. освен 100% натовареност по всички граждански и търговски дела е определена и 100 % натовареност на наказателните дела по дежурство. Дисциплинарният състав е приел, че по 33 (тридесет и три) от посочените на стр. 10-13 от решението му 96 дела, периодът на забавата, по отношение на твърдяното нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е от 2 дни до 2 месеца и 25 дни, поради което с оглед незначителната продължителност (от обективна страна) допуснатото просрочие при постановяване на краен съдебен акт по тези дела не следва да се счита за основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Относно останалите дела дисциплинарният състав е приел, че не са осъществени от субективна страна нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, тъй като неспазването на сроковете е обусловено изцяло от обективни фактори – високата натовареност на Окръжен съд – Велико Търново (за част от релевантния период), високата лична натовареност на магистрата, значителната фактическа и/или правна сложност на част от разглежданите от него дела, които изключват виновното поведение при неизпълнение на съответните служебни задължения. Отчетено е и обстоятелството, че ефективността при разглеждане и решаване на делата е висока, както и че към момента на образуване на дисциплинарното производство по всички посочени в предложението 96 дела, предмет на дисциплинарното производство, са постановени съдебни актове. Предвид липсата на определение в ЗСВ за понятието „разумен срок“ и свързването в правото на ЕС на ефективността на съдебното производство с общата му продължителност, без да се определя отделен срок за изготвяне на съдебен акт, както и с оглед обстоятелството, че визираните срокове за забава в преобладаващата си част са от няколко месеца и само по 3 дела достигат и надминават 1 година, съставът е приел, че същите не представляват нарушения, за които може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на съдия В.. Предвид изложеното, с решение № ВСС-544/14.01.2025 г. на дисциплинарния състав е внесено предложение към Съдийската колегия на ВСС да приеме, че Й. И. В. – съдия в Окръжен съд - Велико Търново, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, и да не му наложи дисциплинарно наказание, по предложение с регистрационен индекс № ВСС-9657/11.07.2024 г., направено от Инспектората към Висшия съдебен съвет. С оспореното решение по т. 2 от протокол № 6 от проведеното на 11.02.2025 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е прието, че Й. И. В. – съдия в Окръжен съд - Велико Търново, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт, и не му е наложено дисциплинарно наказание по предложение с регистрационен индекс № ВСС-9657/11.07.2024 г., направено от Инспектората към Висшия съдебен съвет. В хода на съдебното производство са представени и приети писмени доказателства – справки от Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново за постановените от съдия Й. В. съдебни актове в периодите 2018 г. – 2019 г. и 01.05.2024 г. – 01.05.2025 г., както и са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И. – съдия в Окръжен съд – Велико Търново. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд - шесто отделение, намира от правна страна, че актът, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Оспореният акт на СК на ВСС е приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Решението на СК на ВСС е прието след проведено съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 от ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав е провел заседания, за които е уведомил вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (съгласно изискването на чл. 317 от ЗСВ). В дисциплинарното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства, като са съобразени доводите, изложени в становището на ИВСС като вносител на предложението, и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани относимите доказателства в съответствие с правомощията по чл. 318, ал. 3 от ЗСВ. Процесното решение е подробно мотивирано, като съгласно чл. 320, ал. 7 от ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му, както и изказаните съображения от членовете на СК на ВСС. Формулираните изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да опорочават проведеното дисциплинарно производство и да представляват основания за отмяна на административния акт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарни наказания. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. В чл. 307, ал. 2 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт". За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. В настоящия случай от събраните по административната преписка доказателства, включително и тези приобщени към дисциплинарното дело, ценени поотделно и в своята съвкупност, не се установява наличие на виновно извършено дисциплинарно нарушение от съдия Й. В.. На съдията са вменени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, по отношение на 96 бр. дела, и за действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, относно 3 бр. дела. В производството във връзка с направени от магистрата възражения са установени неточности при изчисляването на посочените периоди на забава по 5 бр. дела (гр. дело № 797/2021 г., гр. дело № 162/2020 г., т. дело № 51/2021 г., в. гр. дело № 61/2023 г. и гр. дело № 996/2020 г. по описа на ОС - Велико Търново). Правилно е прието, че относно посочените в решението на дисциплинарния състав 33 (тридесет и три) бр. граждански и въззивни граждански дела, периодите на забава, които са от 2 дни до 2 месеца и 25 дни, са с малка продължителност, поради което не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Относно останалите посочени в предложението дела, обосновани са изводите на дисциплинарно наказващия орган, че в случая не се касае за виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на съдия В.. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. Установените по делото факти сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е имал висока натовареност, отнасял се е отговорно към своите задължения, не е допускал забавяния при решаването на по-голямата част от делата си и е преодолял забавянията още преди образуване на дисциплинарното производство. От данните, съдържащи се в Анализ на натовареността на съдилищата през 2022 г. (без данните на СГС) е видно, че през същата година средната натовареност по щат към постъпили дела по отделения за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища е 7.64 бр. дела месечно на 1 (един) съдия, докато тази на Окръжен съд – Велико Търново е 7.35 бр. дела; средната натовареност по щат спрямо броя дела за разглеждане за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища е 9.65 бр. дела, а за Окръжен съд – Велико Търново е 11.07 бр. дела; средната натовареност по щат спрямо свършените дела е 7.63 бр. дела месечно на 1 (един) съдия, а за Окръжен съд – Велико Търново е 7.34 бр. дела (7.37 бр. дела за гражданските/търговските дела според данните от справка с изх. № 1464/20.03.2024 г. на ОС – Велико Търново). За отчетната 2022 г. средната действителна натовареност на съдиите в окръжните съдилища е: постъпили дела - 9,89 бр.; дела за разглеждане – 14,07 бр.; свършени дела – 10,13 броя. Изчислена средната действителна натовареност на окръжните съдилища (без данните на СГС) изразена в брой дела месечно на 1 (един) съдия е: постъпили дела - 9,09 бр.; дела за разглеждане – 11,52 бр.; свършени дела – 9,36 броя. За Окръжен съд – Велико Търново средната действителна натовареност за 2022 г. е: постъпили дела – 12.61 бр.; дела за разглеждане – 17.2 бр.; свършени дела – 12.67 бр. От данните в анализ на натовареността на съдилищата през 2023 г. (без данните на СГС) се установява, че за 2023 г. средната натовареност по щат към постъпили дела по отделения за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища е 6.99 бр. дела месечно на 1 (един) съдия, докато тази на Окръжен съд – Велико Търново е 8.10 бр. дела; средната натовареност по щат спрямо броя дела за разглеждане за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища е 9.33 бр. дела, а за Окръжен съд – Велико Търново е 11.80 бр. дела, а средната натовареност по щат спрямо свършените дела е 8.17 бр. дела месечно на 1 (един) съдия, а за Окръжен съд – Велико Търново е 9 бр. дела (8.98 бр. дела за гражданските/търговските дела според данните от справка с изх. № 1464/20.03.2024 г. на ОС – Велико Търново). От съдържаща се в анализ на натовареността на съдилищата през 2023 г. информация е видно, че изчислената средна действителна натовареност на окръжните съдилища (без данните на СГС) изразена в брой дела месечно на 1 (един) съдия е следната: постъпили дела – 9,49 бр.; дела за разглеждане – 11,61 бр.; свършени дела – 9,72 бр., а относно Окръжен съд – Велико Търново средната действителна натовареност е следната: постъпили дела – 10,36 бр.; дела за разглеждане – 13,78 бр.; свършени дела – 11,11 бр. От изготвената справка с изх. № 1464/20.03.2024 г. на ОС – Велико Търново се установява, че през 2022 г. от съдиите със 100 % натовареност в гражданско отделение на Окръжен съд – Велико Търново съдия В. е на второ място по постъпили дела - 123 бр. дела и по брой дела за разглеждане – 203 бр. дела, а през 2023 г. е с най-много дела за разглеждане – 201 бр. дела и с най-много свършени дела – 151 бр. дела. Според представените с писмо вх. № ВСС-9657/18.10.2024 г. справки за натовареност на съдия В. в ЕИСС за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2023 г. и за разпределените на негов доклад през посочения период дела съдията е имал обща натовареност за 2022 г. от 120.79 (108.29 натоварване в дела и 12.50 натоварване извън дела), а за 2023 г. – обща натовареност 147.47(134.97 натоварване в дела и 12.50 натоварване извън дела) и разпределението на негов доклад през 2022 г. дела, по които са постановени съдебни актове са 125 бр., а през 2023 – 156 бр. Съгласно данните по делото индивидуалната средна месечна натовареност на съдия В. за 2022 г. е 16.92 бр. дела (втората най-висока в гражданското отделение на съда), а за 2023 г. – 16.75 бр. дела (най-високата в гражданското отделение на съда). От анализа на натовареността на съдилищата през 2023 г. се установява също така, че средното натоварване на съдия за окръжните съдилища (без СГС) е 93.47 бр. дела, а по данни от модул „Натовареност“ в ЕИСС в окръжните съдилища, съгласно предоставените от административните ръководители справки за поименна натовареност на съдиите през 2023 г., индивидуалната годишна натовареност за делата и допълнителните дейности на съдия Й. В. е 147.47 бр. дела (високо натоварен – от 110 до 180 единици). От изложените статистически данни е видно, че Окръжен съд – Велико Търново и неговото гражданско отделение са със средна за страната натовареност по щат през 2022 г., но с висока действителна натовареност за същата година, както и с висока натовареност по щат и висока действителна натовареност през 2023 г. Доказано е също така, че съдия В. е с висока лична натовареност през процесния период, съпоставена както с тази на другите съдии от гражданското отделение в Окръжен съд – Велико Търново, така и с тази на съдиите, разглеждащи граждански/търговски дела в окръжните съдилища в страната. Необходимо е да бъдат взети предвид и обстоятелствата, че гражданското отделение на съда е работило с непълен щат, тъй като двама от съдиите от отделението са командировани в Апелативен съд – Велико Търново, както и че със заповед на административния ръководител на съда от 01.10.2022 г. на съдиите от гражданското отделение на съда е възложено и участие в съдебни състави при разглеждане на всички наказателни дела по предварително утвърден от административния ръководител график и на съдия Й. В. освен 100% натовареност по всички граждански и търговски дела е определена и 100 % натовареност на наказателните дела по дежурство. Съобразени са също така и значителната фактическа и правна сложност на част от разглежданите от съдия В. дела и фактът, че към датата на образуване на дисциплинарното производство – 23.07.2024 г., всички разглеждани от него дела, включени в предмета на производството, са с постановени съдебни актове, като единствено по в. гр. дело № 636/2023 г. по описа на съда решението е постановено на същата дата. Горепосочените обстоятелства представляват причини от обективно естество за допуснатите забавяния и изключват вината на магистрата. Констатираната липса на нарушения обосновава крайния извод за законосъобразност на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрата. Доводът на жалбоподателя за противоречие на административния акт с целта на закона също е неоснователен. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по-висока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели, наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели. В случая решението на административния орган да не се налага дисциплинарно наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, е постановено с оглед липсата на дисциплинарни нарушения. Така постановен, актът е съобразен и с целта на закона. Извън гореизложеното, в настоящия случай следва да бъде съобразено също така, че след постановяване на обжалваното решение на СК на ВСС е издадено решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 (Инспекторатът към Висшия съдебен съвет), с което е постановено, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка - които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите - да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. Съгласно актуалната практика на ВАС, обективирана в решение № 11714 от 19.11.2025 г. по адм. д. № 12075/2024 г., 5 чл. състав на ВАС, определение № 13241 от 18.12.2025 г. по адм. д. № 9511/2024 г., 5 чл. състав на ВАС, и определение № 13247 от 18.12.2025 г. по адм. д. № 8490/2024 г., 5 чл. състав на ВАС, доколкото мандатите на всички членове на ИВСС са изтекли през 2020 г., Народното събрание не е избрало нови членове и не са налице изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати, в смисъла, посочен в решението на СЕС, към датата на внасянето на предложението за образуване на дисциплинарното производство ИВСС не е имал правомощия да стори това. С цитираното решение на СЕС се постановява, че не е допустимо членовете на ИВСС с изтекъл мандат да предлагат на друг орган на съдебната власт образуването на дисциплинарно производство с оглед налагането на дисциплинарни наказания на магистрати, освен при наличие на предвидените в решението изисквания, които не са налице в случая, включително и към настоящия момент. По изложените съображения оспорването срещу решение по т. 2 от протокол № 6 от проведеното на 11.02.2025 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е прието, че Й. И. В. – съдия в Окръжен съд - Велико Търново не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт, и не е наложено дисциплинарно наказание на Й. И. В. – съдия в Окръжен съд - Велико Търново по предложение с регистрационен индекс № ВСС-9657/11.07.2024 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,