Определение № 9018 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Е. С. от гр. Враца, против разпореждане №1201 от 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 300/2025 г., по описа на Административен съд - Враца, с което е оставена без разглеждане неговата жалба с вх. № 1654/02.07.2025 г., по описа на Административен съд - Враца (АС - Враца). В жалбата се правят изявления с неясно съдържание, които не се свързват с обжалвания акт. Ответникът – кмета на община Враца, чрез процесуалния представител, юрк. Стаменова, с представено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. По подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното разпореждане на Административен съд - Враца, е оставена без разглеждане жалбата на Н. Е. С., и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на жалбата си до съда. На жалбоподателя с друго разпореждане №1138/09.07.2025г. е указно да уточни в какво точно се състои искането му до съда; кой е ответник по жалбата/иска; дали обжалва административен акт, действие или бездействие; кой е неговият автор (административен орган или орган по изпълнението); какви са неговите пороци; в случай че оспорва административен акт – да посочи подлежащият на оспорване акт и защо оспорващия счита оспорения акт за незаконосъобразен и какво е искането му от съда; в случай че предявява иск за вреди да посочи размера на претендираните вреди и да уточни характера на същите – имуществени или неимуществени и от какво произтичат, както и конкретен времеви период на възникване; да внесе по сметка на АС - Враца държавна такса в размер на 10 лева и представи вносната бележка в деловодството на съда. В срока за изпълнение на указанията от страна на жалбоподателя е постъпило пояснение и твърдения, от които съдът не е могъл да установи отново искането на жалбоподателя. Не е бил посочен административен акт, който се обжалва, не става ясна търсената защита от съда, както и не е внесена държавна такса. Така първоинстанционният съд счел, че не са отстранени нередовностите на жалбата. Обжалваното разпореждане е правилно. Според вида на акта и твърдяната негова порочност търсената защита следва да включва посочване в какво се състой незаконосъобразността на административния акт /при негово оспорване пред съда/, кои са пороците на съдебното решение /при касационно негово обжалване/, кои са основанията за отмяна /при искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при административен спор/, в какво се състои порочността на първоинстанционно съдебно решение, постановено по гражданско дело, кои са касационните основания /при касационно обжалване на въззивно съдебно решение, постановено по граждански спор/ и кои са основанията за отмяна /при искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по граждански спор/. Видно е, че вида на търсената защита е много различна във всеки отделен случай. Според нея се определя и искането до съда, което също не е било посочено от частния жалбоподател. В административния и гражданския процес върху ищеца пада тежестта да посочи предмета на спора. В настоящия случай, въпреки дадените му указания, частният жалбоподател не е конкретизирал предмета на спора и не е внесъл дължимата държавна такса, с което не е отстранил нередовностите по жалбата си, въпреки дадената му възможност за това. Редовността на жалбата е процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като жалбоподателят не е отстранил нередовността на жалбата си, правилно същата е оставена без разглеждане. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Ето защо, частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Община – Враца сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение