Определение № 151 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу разпореждане от 04.01.2022г. на САС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. № 1371/18г., с което е върната касационната й жалба, наименована „частна жалба“ с вх. № 17097/20.09.2019г. срещу решение от 29.07.19г., постановено по реда на чл.250 ГПК. Твърди, че разпореждането е нищожно, тъй като не носи дата, номер и имена на съдията, както и недопустимо, тъй като не била налице нередовност, която да се отстрани. Не били налице и основания за постановяването му, тъй като до решаването на въпроса за правната помощ, не следвало да се извършват действия и съобщения. Жалбата не била касационна, тъй като апелативният съд бил първа инстанция по въпроса за допълване на постановеното от него решение, а дори да се приемело, че е касационна, тя съдържала всички необходими данни и основания. Иска се съдът да отмени обжалваното разпореждане. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 1926 от 20.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 1371/18г., САС, ГК, 8 състав е оставил без уважение молба с вх. № 3858/26.02.2019г. на С. Г. С., действаща лично и като пълномощник на С. И. С., за допълване на решение № 270 от 31.01.19г. На 12.09.2019г. препис от решенето е надлежно връчено на С.С., действаща лично и като пълномощник на С.С.. На 20.09.2019г. по делото е постъпила частна жалба с вх. № 17097/20.09.19г. от С. С., действаща лично и като пълномощник на С. С., срещу постановеното от САС, ГК, 8 състав решение № 1926/29.07.19г. С разпореждане от 22.07.21г., САС, ГК, 8 състав е дал възможност на С. С. в едноседмичен срок от съобщението да приведе „частна жалба“ с вх. № 17097/20.09.19г., която има характер на касационна жалба срещу решение от 29.07.19г., постановено по реда на чл.250 ГПК, в съответствие с разпоредбите на чл.284 и сл.ГПК с подробно дадени указания. На 27.08.21г. препис от разпореждането от 22.07.21г. е надлежно връчено на С. С. и на С. С.. С обжалваното разпореждане от 04.01.22г., САС, ГК, 8 състав след като е констатирал неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 22.07.21г., на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върнал касационната жалба, наименована „частна жалба“ с вх. № 17097/20.09.19г., подадена срещу решение от 29.07.19г., постановено по реда на чл.250 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Връщането на касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е последица от процесуално бездействие на жалбоподателя, който не е изпълнил в установения от закона едноседмичен срок от съобщението, задължението си за отстраняване на правилно, ясно и точно посочени му от съда нередовности на касационната жалба. В случая предмет на обжалване е постановеното по реда на чл.250 ГПК от САС, ГК, 8 състав решение, което съгл. разпоредбата на чл.250 ГПК подлежи на обжалване по общия ред- с касационна жалба със установеното от чл.284 ГПК съдържание и приложения, както правилно е приел и въззивният съд. Противно на изложеното от частният жалбоподател, обжалваното разпореждане не е нищожно- постановено е в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и изразява ясната волята на съда. Атакуваното разпореждане не е и недопустимо- съдът се е произнесъл по надлежно направено от страна в процеса искане във връзка със спор, подведомствен на съдилищата, който му е подсъден. По делото липсва и направено от С. С. искане за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената от нея „частна жалба“ с вх. № 17097/20.09.19г., в който случай само след произнасяне по евентуалното искане по чл. 95 ГПК би се дължало повторно връчване на разпореждането от 22.07.2021г. С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр.отд.,