Решение № 6633 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. С. с [ЛНЧ], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните А. Б. с [ЛНЧ], роден на [дата]. и Н. Б. с [ЛНЧ], родена на [дата]., граждани на Афганистан, подадена чрез пълномощника адв. Д. Радославова, срещу решение 43276 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10945/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицата против решение № 4855/23.09.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдения, че оспореното решение е издадено при погрешно разбиране и тълкуване на правни норми и положения заложени във вътрешното право и международните нормативни актове. Посочва, че бежанското право е с превантивен характер и целта му е защита на бъдещо фактическо преследване и именно в тази хипотеза попада процесния случай. Прави възражение, че първоинстанционния съд не е взел в предвид представени от защитата писмени доказателства, който иначе е приел, като относими по делото, а по точно решение от 04.12.2024 г. по съединени дела С-608/22 и С-609/22 от на ЕС и резолюция на Европейския парламент касателно положението на жените в Афганистан. Навежда доводи, че решението е издадено и в нарушение на чл. 9 от ЗУБ. Твърди и, че първоинстанционният съд е постановил съдебния акт, като не е обсъдил въпрос подлежащ на задължителна преценка в производството по която страна са непълнолетни лица, а именно – най-добрия интерес на детето. Пояснява, че съдът игнорира принципа и индивидуалният акт е постановен в противоречие с директива 2013/32/ЕС. Посочва, че първоинстанционният състав не е уведомил на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет дирекция „Социално подпомагане“, като техен представител не е участвал по делото. Прави изложение, че последното предвид неговата задължителност представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено, предвид, че висшият интерес на децата А. Б. и Н. Б. би могъл да бъде преценен единствено от лице разполагащо със специална експертиза. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него се постанови ново по същество на спора или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът – Председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение и прилага три броя справки за Афганистан. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е решение № 4855 от 23.09.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Ф. С. с [ЛНЧ], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните А. Б. с [ЛНЧ], роден на [дата]. и Н. Б. с [ЛНЧ], родена на [дата]., граждани на Афганистан, на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производство е започнало по молба за международна закрила с вх. № ВР-762 от 18.06.2025 г. на РПЦ – София, подадена от Ф. С. лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните А. Б. и Н. Б.. На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето, с писмо рег. № ПМЗ-ВР-1817 от 23.06.2025 г. е уведомена г-жа З. Д. и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Сердика, с копие до г-жа Т. И. председател на Държавна агенция за закрила на детето за подадената молба за международна закрила от Ф. С. лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните си две деца. В писмото е посочен адреса на който живеят чужденците, както и че за интервюиращ орган е определен старши експерт Р. К. и са дадени негови контакти – електронен адрес и мобилен телефон. С чужденката в хода на административното производство е проведено интервю на 25.06.2025 г., в присъствието на преводач на езика дари. На проведено интервю лицето посочва, че целта и е да стигне до Германия като запитва дали може да получи закрила в България и да пътува за Германия след това. Изложила е твърдения, че всичките и документи са изгубени, като не може да представи документи, удостоверяващи самоличността и е пътувала с фалшиви документи. Посочила е, че е напуснала Афганистан през 2015-2016 година със съпруга си и неговите родители, като са пътували за Иран легално, където са се установили и са се родили децата и. Посочила е, че напуснали Иран, защото искали да стигнат до Германия, тъй като "чули, че там за семействата е добре". Преминали през Турция, където останали около една седмица и влезли в Република България нелегално. Посочила е, че е [етническа принадлежност] като етническа принадлежност и лично тя не е имала проблеми с това в Афганистан. Изложила е твърдения, че като [вероизповедание] е била обиждана, когато е била момиче. Не е участвала в религиозна организация, нито е била член на въоръжена групировка, не е била арестувана, не е осъждана, на нея лично не е оказвано насилие в Афганистан и Иран, не е имала проблеми с официалните власти. Посочила е, че е родена и е живяла в град Кабул, където живеят само [етническа принадлежност], но не поддържа контакт с никого там. Твърди, че се е чула с една от трите си сестри там и тя и е казала, че със страх излизат. Посочва, че родителите и, семейството на едната и сестра живее там, както и брат и със семейството си. Като причина за нежеланието си за завръщане в страната е посочила, че е чула, че талибаните вземат насила млади момичета и ги омъжват насила, както и липсата на сигурност поради високата престъпност. Като причина за напускане на страната е посочила финансови и други проблеми и липсата на възможност за образование за нейните деца, както и семеен конфликт по повод прехвърляне на жилище. Напуснали са Иран заради информация за предстояща война между Иран и Израел. В края на интервюто отново е заявила, че желае законно да замине за Германия след като получи закрила в България. При така изложената фактическа обстановка, административният орган е формирал извод, че по отношение на Ф. С. лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните си две деца не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ, тъй като не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване въз основа на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В оспореното решение са изложени доводи, че Ф. С. лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните си две деца не са били изложени и за тях не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въз основа на справките относно обстановката в Афганистан, органът е приел, че талибанския режим в Афганистан подържа вътрешна стабилност, това създава период на относителна липса на въоръжен конфликт, като насилието в Афганистан не е безогледно и повсеместно на цялата територия, като няма основание за предоставяне на субсидиарна закрила и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като същевременно не са налице и други причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обсъдено е обстоятелството, относно най-добър интерес по смисъла във вр. с § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ на малолетните и деца, като е прието, че той е те да живеят заедно с техните родители в държавата им на произход – Афганистан. Формиран е решаващ извод, че Ф. С. лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните си две деца не е имала обективни причини за да напусне страната си, като от личното и положение не се установяват правнорелевантни факти, които да обосноват предоставяне на бежански или хуманитарен статут на нея и малолетните и деца съобразно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В съдебната фаза на производството, от страна на органа е представена справка изготвена от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно актуалната политическа и икономическа ситуация в Афганистан. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. При съобразяване приложимото право на ЕС са споделени правните изводи на административния орган, че по отношение на кандидата за международна закрила и нейните малолетни деца не се установяват законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което законосъобразно им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този извод съдът е формирал съобразно извършен анализ на представените от административния орган справки. Обжалваното съдебно е неправилно. В процесния случай в проведените административно и съдебно производство се засягат интересите на деца ( чл. 15, ал. 1 ЗЗдет). Молителката за международна закрила Ф. С. и в двете производства съдебното и административното не действа само лично, но и в качеството си на законен представител на малолетните А. Б. роден на [дата]. и Н. Б. родена на [дата]. Малолетните и деца в административното производство са адресати на издадения административен акт, а в съдебното са страни по оспорването му представлявани от законния си представител тяхната майка. Видно от приложената административна преписка, в хода на административното производство в изпълнение на вменените му задължения по чл. 15, от ЗЗДет, административният орган с писмо рег. № ПМЗ-ВР-1817 от 23.06.2025 г. е уведомил г-жа З. Д. и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Сердика, с копие до г-жа Т. И. председател на Държавна агенция за закрила на детето за подадената молба за международна закрила от Ф. С. лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните си две деца. От съдържанието на писмото се установява, че е посочен само и единствено адреса на който живеят чужденците, както и че за интервюиращ орган е определен старши експерт Р. К. и са дадени негови контакти – електронен адрес и мобилен телефон. Няма молба за определяне на представител на дирекцията - социален работник по случая, не се установява такъв да е назначен, няма молба и изискване в случай, че представителя не може да присъства и да изрази становище да предостави доклад. В административната преписка, както и в съдебната такава липсва изразено становище и представен доклад от представител на Дирекция "Социално подпомагане" – Сердика. В оспорения административен акт решаващият орган е обсъдил защитата на висшия интерес на детето и е коментирал и разисквал информация и данни от доклад от посочената дирекция, но и по административната и по съдебната преписка такъв липсва и не е наличен. Остава неизяснен въпроса, защо ако такъв е наличен и е обсъждан в издадения индивидуален административен акт, той не е приложен и къде се намира. Не се установява нито кой е социалният работник изготвил доклад, нито на коя дата е изготвен, какъв е регистрационният му номер, неизвестно остава и неговото съдържание. С разпореждане от 16.10.2021 г. на заместник – председателя на съда до председателя на ДАБ е даден три дневен срок за комплектуване на административната преписка и представяне на документите на хартиен носител. Това, че въпросния доклад на Дирекция "Социално подпомагане" – Сердика липсва се установява и потвърждава и от писмо с рег. № УП17756 от 16.10.2025 г. изпратено от тях до Административен съд – София – град с опис на приложената и комплектувана административна преписка. В нея подробно, детайлно с дати и регистрационни номера са описани всички документи по нея, като становище или доклад на социално подпомагане не е описан. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Разпоредбата следва да се разглежда във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на Европейския съюз по въпросите на убежището, а малолетните се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът, и е изрично закрепен в законодателството на ЕС /Директива 2011/95/, Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и други. Посоченият принцип, макар и изрично да не е закрепен в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ се съблюдава от Европейския съд по правата на човека в редица негови решения /така в решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия, решение от 5.07.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция/. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Принципът за "висшия интерес на детето" е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. В процесния случай АССГ с определение от 28.10.2025г. е конституирал страните в производството, а делото е приключило в едно открито съдебно заседание на 27.11.2025г. По делото няма данни съдът да е изпълнил задължението си по чл.15, ал.6 ЗЗдет, като по реда на Гражданския процесуален кодекс не е уведомил дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето за образуваното съдебно производство. Допуснатото от съда опущение обосновава соченото от касатора основание по чл.209, т.3 АПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който трябва да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, след което в хода на проведеното съдебно производство да установи релевантните за спора факти, при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, като изложи мотиви относно съответствие на акта административнопроизводствените правила, с приложимите материално правни норми и целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение