Решение № 2872 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2014 г.

Решение № 2872 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Стоянов Димов, жив. в гр. Силистра, против решение № 23/17.04.2014 г. по адм. дело № 20/2014 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-СС-1/13.01.2014 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура (председателя на АПИ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно и незаконосъобразно и навежда доводи за отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът не обсъдил членството на Димов в синдикална организация във връзка със сключено споразумение между синдикат "Пътно дело" и АПИ. Сочи се, че не са били налице двете кумулативни предпоставки за реално съкращаване на длъжността. Съдът не е обсъдил правилата за подбор при съкращаване на служители, приети от ведомството. Съдът е постановил решение в несъответствие с чл. 82 и чл. 87а от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - председателя на УС на АПИ, редовно призован, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден във връзка с преструктуриране на териториалната администрация на ведомството и преодоляване на съвместяване на контролни и аналитично-експертни дейности при управление на финансите от началника на отдел "Административно обслужване", което неизбежно налага осигуряване на щатна бройка за длъжността "главен счетоводител", като в противен случай ще бъде злепоставен процеса на вярно и точно разходване, отразяване, контролиране и отчитане на публичните средства. С утвърденото длъжностно разписание на ОПУ-Силистра, в сила от 15.01.2014 г. (л. 151-л. 152) е прието, че длъжността "главен експерт" вече не съществува като нормативно определена позиция и с издадената заповед е прекратено служебното правоотношение с Димитър Стоянов Димов - главен експерт в отдел "Инвестиционно-ремонтни дейности" в Областно пътно управление (ОПУ) Силистра при АПИ на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят е бил чл. на синдикална организация към Синдикат "Пътно дело" в ОПУ-Силистра. За да отхвърли оспорването съдът приема от правна страна, че не са били налице основанията за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за нарушена процедура във връзка в членството му в синдикат и възникващи задължения от сключено споразумение. Съгласно чл. 8 от Споразумението в случаите на прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да е налице предварително съгласие на синдиката. Споразумението е сключено на основание чл. 44, ал. 3 от ЗДСл съобразно който синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения. Има се предвид доразвиване и регламентиране на положения, закрепени в ЗДСл. Настоящата инстанция следва да посочи обаче, че правата на органа по назначаване (в случая правото да прекрати служебното правоотношение) са уредени в ЗДСл с императивни разпоредби, какъвто е случая при хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тези правомощия не могат да бъдат ограничени от споразумения със синдикалните организации, тъй като споразумението противоречи на нормативен акт и горецитираната разпоредба на споразумението не е съответна на целта на ЗДСл по арг. от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Всички подобни споразумения, в противоречие със закона, са недействителни. За да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл длъжността трябва не само да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на администрацията но и да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, каквото е легалното определение на длъжност в администрацията според чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Не е спорно, че длъжността е премахната като нормативно определена позиция. Същата се явява и премахната и като система от функции и задължения. Не е спорно по делото, че след съкращаване на длъжността "главен експерт в отдел инвестиционно-ремонтни-дейности" освободеният щат е трансформиран с разкритата длъжност "главен счетоводител". Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав, че упражненото правомощие е осъществено от органа по назначаването в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Споделят се изводите на съда, че актът не е издаден в нарушения на материалния закон досежно релевираните твърдения за наличие на приет вътрешен ред за подбор на персонала. Видно от вътрешните правила, глава втора, раздел I в чл. 11 на правилата (л. 158) терминът "подбор" не касае прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно е твърдението за нарушение на материалния закон във връзка с чл. 87а от ЗДСл. Решаващият състав е изложил правилни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение