Решение № 1647 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Олива“ АД със седалище гр. София против решение № 23961/18.11.2024 г. по адм. д. № 7352/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда. В съдебно заседание се представлява от адвокат В. Чернев, който поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е подадена и частна жалба от „Олива“ срещу определение № 2594/24.01.2025 г. по адм. д. № 7352/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с която се оспорва присъденото адвокатско възнаграждение и се иска определението да бъде отменено в частта на присъдените на 2 275,70 лв., представляващи ДДС върху адвокатското възнаграждение. Ответникът - Областна дирекция по безопасност на храните гр. Добрич, редовно призована, се представлява от адвокат П. Атанасов. Поддържа изцяло писмения отговор както на касационната, така и на частната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационата и частната жалба са неоснователни. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството е по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба на „Олива“ АД за осъждане на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич /ОДБХ - Добрич/ да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 155 712.00 лева за периода 05.04.2023 г.-28.04.2023 г., заедно със законната лихва, считано от 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Съдът е отхвърлил предявения от „Олива“ АД срещу Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич иск. Осъдил е „Олива“ АД да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич сумата от 11 178.48 лева, разноски по делото. С определение № 2594/24.01.2025 г. по адм. д. № 7352/2023 г. по описа на Административен съд – София-град съдът е изменил решение № 23961 от 18.11.2024 г., постановено по дело № 7352/2023г., в частта относно присъдените разноски, като е осъдил „Олива“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич сумата от 13 954.17 лева, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ. Изложил е мотиви, че предявеният иск е процесуално допустим, като подаден от страна, която има правен интерес от водене на настоящото производство. Посочил е, че за да е налице първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, следва административният акт, от който произтичат вредите да е отменен по съдебен ред, а когато вредите са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 3 АПК. Според съда, всички разпореждания за забрана за търговия и пускане на пазара на слънчогледово семе са отменени с констативни протоколи от 21.04.2023 г., 25.04.2023 г., 26.04.2023 г. и 28.04.2023 г. на инспектори в ОДБХ – Добрич. Решаващият съд се е позовал на установеното в хода на съдебните производства в Административен съд - Плевен по оспорване на разпорежданията да забрана на търговия и пускане на пазара на задържаната стока. В тези производства съдът е констатирал, че издадените административни актове са оттеглени по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК от административния орган и е прекратил образуваните дела. Поради това, решаващият съд в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е извършил инцидентен контрол за законосъобразност на разпорежданията за забрана. Съдът е приел, че изпълнителният директор на БАБХ с нарочна заповед № РД11-790/03.04.2023 г. е възложил на областните дирекции да създадат организация за осъществяване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, като в раздел V, т. 1 и 2 от заповедта се посочва, че инспекторите от отделите „Контрол на храните" при ОДБХ по местоназначението на стоката трябва да извършват физическа и документална проверка за идентичност на пратката, да вземат проби и да поставят под възбрана пратките до получаване на резултатите от лабораторните изпитвания. Разпорежданията за забрана, от които се претендират настъпили вреди, са издадени от инспектори. Съдът е направил извод, че определените със заповедта на изпълнителния директор на БАБХ мерки не съответстват на визираното в разпорежданията за забрана правно основание, а именно чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625, където се касае за хипотеза на вече установено несъответствие на стоките. Както и че актовете са постановени в несъгласие с изискванията на член 9, § 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625, доколкото по преписката не се съдържат никакви данни за извършвани нарушения от „Олива“ АД при вноса на слънчогледово семе от трета страна - Република Украйна, които да налагат необходимостта от приемане на предохранителни мерки, с които да се гарантира, че на пазара не се пускат храни, които не са безопасни и здравословни за човека. Но, според съда, в случая евентуалните вреди на „Олива“ АД са причинени не от наложените от органа принудителни административни мерки, а от действията и бездействията на самия ищец. Съдът е посочил, че с разпорежданията се забранява единствено търговията и пускане на пазара на внесеното слънчогледово семе с произход Украйна, реколта 2022 г. От органа не е било поставяно ограничение за извършване на други действия със суровината, като разтоварването й, движението й, преместването й, които са допустими мерки по смисъла на чл. 138, § 2, от Регламента. Видно от съдържанието на разпорежданията, проверките са извършени, а забраните за търговия и пускане на пазара са наложени в обект на ищеца в гр. Добрич, а стоките са предадени за съхранение на негов служител. Под никаква форма не са давани нареждания за забрана за разтоварване на „Олива“ АД. Според съда, с поведението си, изразяващо се в неразтоварване и освобождаване на камионите и повторното им пломбиране, ищецът сам е способствал за възникване на претенцията за неустойка от страна на доставчика. Съдът е направил извод, че по причинно-следствената верига между налагането на забраните и претендираните вреди са налице опосредстващи факти, които изключват пряката причинна връзка между незаконосъобразно издадените и оттеглени актове и вредите. Решението като краен резултат е правилно, но по различни от изложените от административния съд мотиви. От фактическа страна е установено, че ищецът е сключил с Catalan Agro Feed S.L., Испания три договора за покупко-продажба на слънчогледово семе от Украйна, реколта 2022 г. по правилата на Федерацията на асоциациите на масла, семена и мазнини /FOSFA 28/ както следва: 1. договор № ACI23-74261 от 06.02.2023 г. за 500 метрични тона слънчогледово семе; 2. договор № ACI23-74224 от 15.02.2023 г. за 1000 метрични тона слънчогледово семе; 3. договор № ACI23-74231 от 21.02.2023 г. за 1500 метрични тона слънчогледово семе. По силата на тези договори доставчикът Catalan Agro Feed S.L., Испания се задължавал да транспортира и достави на купувача „Олива“ АД посочените количества слънчогледово семе. Продавачът е доставил стоката до посоченото място – базата на ищеца в гр. Добрич, но поради наложени от ОДБХ – Добрич разпореждания за забрана, купувачът не е могъл да изпълни задължението си по договора за продажба да приеме и разтовари стоката. На основание заповед № РД11-790/03.04.2023г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните в производствената база на „Олива“ АД в гр. Добрич са били извършени проверки от инспектори от ОДБХ – Добрич. При проверките са взети проби от транспортираните стоки и са издадени разпореждания за забрана търговията и пускане на пазара на суров слънчоглед. Административните актове са били обжалвани по съдебен ред. Междувременно, след направените проверки и изследване на взетите проби, са били издадени констативни протоколи от ОДБХ – Добрич в периода 25.04.2023 г. – 28.04.2023 г., с които са отменени наложените забрани. Поради това съдът, който е преценявал законосъобразността на разпорежданията за забрана на търговия и пускане на пазара е приел, че обжалваните административни актове са оттеглени от административния орган и е прекратил производствата по делото. Прекратителните определения не са били обжалвани. Заради престоя на камионите, ищецът е заплатил неустойка в общ размер на 88 340 щатски долара, с левова равностойност 155 712.00 /сто петдесет и пет хиляди седемстотин и дванадесет/ лева, поради претендирани и заплатени на продавача Catalan Agro Feed S.L. демюрейдж за всеки камион, задържан и неразтоварен до вдигане на забраната. Съгласно чл. 204, ал.1 АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2 АПК, а съгласно чл. 204, ал. 3 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Безспорно по делото е установено, че разпорежданията за забрана на търговия и пускане на пазара на процесното зърно, внос от Украйна, издадени в периода 05.04.2013 г. до 20.04.2013 г. не са били отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни от съда. Същите са били обжалвани, както е посочил съдът в решението си. Но в хода на съдебното оспорване, пред административния съд са били представени Констативни протоколи, издадени в периода 21.04.2013 г. до 28.04.2013 г., в които са отбелязани резултатите от изследванията на взетите проби и в заключение е посочено, че се отменя наложената забрана за търговия и пускане на пазара на зърното, което е било изследвано. При тези данни, при обжалването на издадените разпореждания за забрана на търговия и пускане на пазара на процесното зърно, /в случая пред АС-Плевен/, административният съд е приел, че издадените разпореждания са били оттеглени от администратвния орган. Касационната инстанция приема, че в посочените констативни протоколи не се съдържа изявление за оттегляне на разпорежданията за забрана за търговия и пускане на пазара на слънчогледово семе. Съгласно чл. 91 АПК, в 7-дневен, респ. 14-дневен срок от получаване на жалбата, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли или отмени издадения вече акт. Такава хипотеза в случая не е налице. След извършените изследвания на взетите проби, административният орган е приел, че пратките съответстват на здравните изисквания /отразено в Уведомления, изпратени до Агенция Митници/ и поради това е отменил наложената забрана за търговия и пускане на пазара на процесното зърно. Издадените Разпореждания, с които е наложена забраната за търговия и пускане на пазара на вносното зърно са индивидуални административни актове и всеки от тях е подлежал на самостоятелно оспорване. Дружеството-ищец ги е оспорило пред административния съд, защото за него те са били увреждащи актове и съдът е следвало да прецени тяхната законосъобразност. Издадените след това Констативни актове, с които забраните са отменени, са нови административни актове, издадени при нова фактическа обстановка-след извършени проби и установена липса на нарушения. Но за периода, в който са били в сила Разпорежданията за наложени забрани, те са произвели своето действие спрямо ищеца. Прекратителните определения на администратвния съд не са били обжалвани, а в настоящото производство този правен проблем не може да бъде изправен. Поради това както и първоинстанционния съд, така и настоящата касационна инстанция са обвързани от приетото в съдебните актове на Административен съд Плевен, че разпорежданията за налагане на забрани са били оттеглени от административния орган. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че законосъобразността на разпорежданията следва да се прецени в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ на основание чл. 204, ал. 3 АПК. Но касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че издадените разпореждания за забрана на търговия и пускане на пазара на вносното зърно, са незаконосъобразни. Във всички разпореждания като основание за издаването им е вписана заповед № РД11 - 790/03.04.2023 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и в изпълнение на тази заповед. Заповедта на Изпълнителния директор не е била обжалвана и е влязла в сила. Поради това съдържащите се в тази заповед мотиви се отнасят изцяло и към издадените въз основа на нея разпореждания. В заповедта детайлно са посочени мерките, които инспекторите трябва да предприемат, начина на вземане на пробите, взаимодействието с митницата и редът за осъществяване на този превантивен контрол. Като са изпълнили изцяло вменените им задължения, инспекторите към ОДБХ-Добрич са издали законосъобразни разпореждания за налагане на посочените в тях ограничителни мерки. Обосновани са изводите на административния съд за липсата на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и издадените Разпореждания. Разпорежданията ограничават само правото да търговия и пускане на пазара, но не и забрана да се разтоварва зърното. Съдът е анализирал показанията на свидетелите и от тях безспорно се установява, че пломбите на камионите са поставени по нареждане на началника на митническата агенция и така е било препятствано разтоварването на стоката. Безспорно е установено, че инспекторите на ОДБХ-Добрич не са участвали в тази дейност. С оглед на това решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и подадената частна жалба срещу определение № 2594/24.01.2025 г. по адм. д. № 7352/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Адвокатското възнаграждение се заплаща, ведно с дължимото ДДС, поради което и ответната страна следва го заплати в този размер. Съобразно изхода на спора, на ответника следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на 7341 евро /14358 лв./. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен към минималния размер, определен в чл. 6 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение