Определение № 606 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3149/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Камелия Иванова Таукчиева от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Р. от ВАК, срещу определение № 2 522 от 24.06.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 778/2013 г., с което се прекратява производството по делото, тъй като подаденото от жалбоподателя възражение по чл. 423 ГПК е просрочено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – К. С. Зарпас от [населено място], щата Н. е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С определение № 2 522 от 24.06.2013 г. Варненският окръжен съд, е прекратил производството по ч. т. д. № 778/2013 г. по съображения, че депозираното от Камелия Иванова Таукчиева възражение по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение № 7 099/14.09.2012 г., издадена от В. по ч. гр. д. № 13 134/2012 г. е просрочено. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 423 от ГПК законодателят е регламентирал възможността в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд при наличието на определените в закона предпоставки за това. Видно от данните по делото, издадена е заповед за изпълнение № 7 099/14.09.2012 г. от В., ІХ състав по ч. гр. д. № 13 134/2012 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора К. С. Зарпас. Въз основа на същата срещу жалбоподателката е образувано изпълнително дело № 20133110400407 по описа на СИС при РС [населено място]. С оглед изискванията на чл. 428 ГПК ДСИ Л. С. е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, ведно с копие от издадената заповед и изп. лист (жалбоподател в настоящото производство), която същият е получил лично на 16.10.2012 г., от който момент Таукчиева е уведомена за размера на задължението си по изпълнителното дело и започва да тече едномесечния срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК. Възражението е депозирано в регистратурата на ОС [населено място] на 24.04.2013 г. (вх. № 13 459). Няма данни същото да е изпратено по пощата в по - ранен момент, с оглед на което се явява просрочено и правилно въззивният съд е прекратил производството по ч. гр. д. № 778/2013 г. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че не е редовно уведомена за задължението си чрез поканата за доброволно изпълнение. По делото е приложено и споразумение с кредитора от 21.11.2012 г., което също доказва, че длъжникът е знаел за съществуването на изпълнителното дело, което е цитирано в спогодбата. Това обстоятелство опровергава доводите на частния жалбаподател относно незнанието за издадена заповед за изпълнение и образуваното изпълнително дело. При тези фактически данни, определение № 2 522 от 24.06.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 778/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение