Определение № 328 от 01.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 560/2019 г.

Производството по чл. 248 ГПК е образувано по молба вх. № 5027/03.06.2019 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от Р. Л. С. с искане за допълване на определение № 205/08.05.2019 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Ответницата по молбата – А. Б. М. представя отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който претендира отхвърляне на молбата като неоснователна. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 205/08.05.2019 г., постановено по настоящото дело е потвърдено определение № 15/10.01.2019 г. по гр. дело № 36/2019 г. на състав на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане като просрочена молба за отмяна вх. № 59863/30.04.2018 г., подадена от А. Б. М., и в полза на ответника Р. Л. С. са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В отговора на жалбата, ответникът - Р. Л. С. е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са списък на разноски по чл. 80 ГПК и разписка от адвокат Р. А.. Към отговора не е представено пълномощно в полза на адвокат А., като такова не фигурира в кориците на делото пред нито една от предходните съдебни инстанции. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице предпоставки за присъждане на съдебните разноски по реда на чл. 248 ГПК. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. За да бъде уважена, претенцията по чл. 248 ГПК следва да бъде и надлежно доказана, а именно, необходимо е страната да докаже, че е била представлявана от пълномощник с редовно учредена представителна власт. Доказателства за установяване на това обстоятелство не са представени. Посочената по – горе разписка удостоверява единствено получаване на парична сума от адвокат А., без данни относно лицето, което заплаща същата сума, като този документ не доказва, че ответникът по частната жалба Р. С. е упълномощил адвокат А. да го представлява по ч. гр. дело № 560/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. Липсата на представено пълномощно за адвокат А. е основание молбата за допълване на определението в частта за разноските да бъде оставена без уважение. С оглед така установеното обстоятелство, че не е налице пълномощно за учредяване на представителство по делото за адвокат А., е налице основание за оставяне на молбата по чл. 248 ГПК без уважение. Искането на А. М. в отговора по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, не може да се разгледа в настоящето производство, тъй като засяга заплатени разноски в предходно производство пред ВКС, по гр. дело № 1679/2017 г., развило се по повод касационно обжалване на въззивно решение № 2452/21.12.2016 г. по гр. дело № 2131/2016 г. на Софийски апелативен съд. Същото искане е от компетентност на състава на ВКС, произнесъл се в производството, в което са направени претендираните разноски. Предвид гореизложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение