Определение № 60296 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4450/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Т. Л. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 260383/16.11.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2235/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. При извършената служебна проверка, съдът намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално недопустима. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХIV от ГПК. В случая влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство за постановяване на мерки по ЗЗДН, което е такова по спорна съдебна администрация. В рамките на това производство съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а то има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност (а не законосъобразност, каквато се извършва в рамките на исковото производство) на правнорелевантните факти. Поради това, влезлите в сила съдебни актове (решение, заповед) по ЗЗДН не подлежат на отмяна по реда гл. 24 от ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, също преценявани от съда по целесъобразност – в рамките на същото или на ново производство по реда на ЗЗДН. В заключение, молбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение