Определение № 3444 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 213а, ал. 7 от същия кодекс. Образувано е по частна жалба на Е. Г. П., действаща чрез пълномощника си адв. Д. Марковски, против Разпореждане № 1385/14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 556/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. П. срещу Решение № 3926/15.10.2024 г. по адм. дело № 1165/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател сочи, че Върховният административен състав, в лицето на председателя на шесто отделение, неправилно е тълкувал материалния закон, като посочва съдебна практика на административните съдилища в обратния смисъл. Претендира отмяна на оспореното разпореждане и произнасяне по същество по подадената касационна жалба. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, в писмен отговор, подаден чрез гл. юрисконсулт Ц. Манева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, председателят на шесто отделение на ВАС е установил, че касационната жалба на Е. Г. П. е процесуално недопустима, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения от Административен съд – Пазарджик съдебен акт е разрешен спорът за законосъобразността на Решение № 1012-12-230#1/07.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-559-3 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-559-1 от 05.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО поради представянето на нови електронни документи и установена причина за прекратяване на трудовата заетост „напускане на служителя“ и Разпореждане № 122-00-559-5 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Е. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 14.06.2021 г. до 13.10.2021 г. в размер на 12.00 лева дневно. Обжалваното съдебно разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Процесните две разпореждания са издадени на основание чл.117, ал.1,т.2, буква „б“ от КСО- отказ или неправилно определяне, изменение и прекратяване на обезщетения за безработица. Адресатът на разпорежданията ги е обжалвал по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Пазарджик, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение не е уважил сезиралата го жалба. Недоволна от това, Е. П. е атакувала решението му пред Административен съд - Пазарджик, а съдът, с Решение №3926/15.10.2024 г. е отхвърлил жалбата й, като е посочил, че решението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на ВАС, което указание настоящият съдебен състав намира за неправилно, защото решението на първоинстанционния съд в момента на постановяването му е влязло в сила. Подложеното на касация първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО, решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. И двете процесни разпореждания попадат в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО актове, поради което оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. От гореизложеното се налага извод, че касационният съдебен контрол върху обжалваното от Е. П. съдебно решение на Административен съд - Пазарджик е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО и то е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. При наличието на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК, председателят на шесто отделение на ВАС е процедирал съобразно чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и правилно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което обжалваното Разпореждане №1385/14.02.2025 г. следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,