Определение № 4519 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. М. от гр. Бяла Слатина, чрез адвокат А. Джонев от САК, против Определение № 13282 от 19.12.2025 г. по адм. дело № 12052/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без разглеждане искането на М. за отмяна на влязло в сила Решение № 2275/04.07.2025 г. по КНАХД №461/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е оставено в сила Решение № 8/18.03.2025г. по НАХД № 336/2023 г. на Районен съд - Бяла Слатина. Излагат се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – началникът на РУ – Бяла Слатина не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че подаденото искане за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК на влязлото в сила решение е недопустимо, тъй като то е постановено в административнонаказателно производство по чл. 63в от ЗАНН, по отношение на което законодателят не е предвидил последващ инстанционен контрол. Посочил е, че редът за отмяна на влезли в сила решения по чл. 237 от АПК е неприложим за административнонаказателните дела, като за влезли в сила наказателни постановления е предвидена специална норма - чл. 70 от ЗАНН, съдържаща основанията и реда за възобновяването им. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. За да приеме недопустимост на искането за отмяна, първоинстанционният съд е преценил, че решението на АС – Плевен е постановено в касационно производство с правно основание чл. 63в от ЗАНН, според която разпоредба решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на Глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно нормата на чл. 131 от АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго, като безспорно в случая както в АПК, така и в ЗАНН не е предвидено друго. Установено е, че съдебният контрол за законосъобразност на издаденото НП е проведен на две съдебни инстанции, поради което постановеното от касационната инстанция съдебно решение е окончателно и не подлежи на последващо обжалване. Съдът е посочил наличието на регламентирана с разпоредбите на раздел VIII от ЗАНН специална процедура за възобновяване на административнонаказателните производства, уреждаща в чл. 70 - 73 от закона случаите, в които производствата с влезли в сила наказателни постановления и приключилите със съдебен акт /решени или прекратени от съда/ дела по обжалване на наказателни постановления подлежат на възобновяване, сроковете за това и легитимираните да инициират производството лица пред съответния компетентен съд. Законосъобразно, с оглед съществуващата специална уредба в ЗАНН, решаващият съдебен състав е определил като неприложим и поради това недопустим предвидения в Глава четиринадесета от АПК общ ред за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Обосновано и правилно съдът е преценил като неприложими визираните в чл. 239 от АПК основания за отмяна /сред които е и това по чл. 239, т.5 от АПК, на което е основал искането си молителят, сега частен жалбоподател/, при заявеното искане за отмяна на съдебното решение на АС – Плевен, постановено в производство по ЗАНН. Предвид изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия