Определение № 178 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение20.05.2015 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 11621/20.04.2015 г., подадена от Ф. Ф. Ш. и М. Д. Ж. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, на влязлото в сила решение № 474/07.03.2014 г. по гр.д.№ 27832013 г. на Окръжен съд-Пловдив. ОСЪЖДА Ф. Ф. Ш., ЕГН [ЕГН] и М. Д. Ж., ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж, ап. да заплатят на Й. В. Д., със съгласието на неговия баща В. Й. Д., и двамата със съдебен адрес: [населено място], ул.Я. С.” №, етаж, ап., чрез адвокат Н. Г. от АК-Пловдив разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.307, ал.1 и чл.309, ал.1, изр.2 от ГПК. С молба вх. № 11621/20.04.2015 г., подадена от Ф. Ф. Ш. и М. Д. Ж. се иска отмяна на влязлото в сила решение № 474/07.03.2014 г. по гр.д.№ 27832013 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което са уважени предявените искове от Й. В. Д. за присъждане на 2600 лева имуществени и 50 000 лева неимуществени вреди и двамата молители са осъдени да заплатят разноските по делото. Решението е потвърдено с решение № 446/11.07.2014 г. по гр.д. № 597/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, след което е влязло в сила при условията на чл.296, т.2, тъй като не е била подадена касационна жалба в определения от закона срок. Изложени са твърдения, че процесуалните представители на молителите - адвокат Р. П. и адвокат С. П. не са изпълнявали точно служебните си задължения, поради което двамата не са били надлежно представлявани и не са взели лично участие в производството по делото, което е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По реда на чл.309 ГПК се иска и спиране на изпълнението на решението. Ответникът по молбата за отмяна - Й. В. Д., чрез адвокат Н. Г. от АК-Пловдив, е подал писмен отговор, в който излага становище, че същата следва да се остави без разглеждане, тъй като молителите са уведомени за влязлото в сила решение с връчването на запорно съобщение и покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1077/2014 г. на ЧСИ с рег.№ още през месец ноември 2014 г., поради което преклузивния срок е изтекъл, а молбата за отмяна е недопустима. Отделно са изложени и доводи за неоснователност на молбата. При проверка на допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 305, ал.1, т.5 ГПК, молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок от деня на узнаване на решението. Молителите са узнали за влязлото в сила решение № 474/07.03.2014 г. по гр.д.№ 27832013 г. на Окръжен съд-Пловдив със съобщенията за изготвяне и обявяване на решение № 446/11.07.2014 г. по гр.д.№ 597/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се потвърждава първоинстанционното решение на окръжния съд (получени, съответно на 17.07.2014г. и на 31.07.2014г.). Въззивното решение не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 26.09.2014 г. Срокът за подаването на молба за отмяна на решението е изтекъл на 26.12.2014 г., с оглед на което подадената молба за отмяна с вх. № 11621 от 20.04.2015 се явява просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид гореизложените обстоятелства и недопустимостта на молбата за отмяна, искането за спиране се явява безпредметно и не може да бъде уважено. Ответникът по молбата за отмяна е поискал разноските пред настоящата инстанция и е представил договор за правна защита и съдействие на адвокат Н. Г. от АК-Пловдив, за изплатена сума в размер на 1500 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на страната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 309 ГПК
- чл. 296, т. 2
- чл. 307, ал. 1
- чл. 309, ал. 1