Определение № 37 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2013 г.

Производството е по чл.282 ГПК. С молба от 25.02.2013г. [фирма], чрез процесуалния си представител, е поискало да се спре изпълнението на решение по гр.д.№3647/2012г. на ОС Пловдив, въз основа на което е образувано изп.д.№20135310400020 на ДСИ при РС Асеновград. Поддържа, че същото е обжалвано пред Върховният касационен съд. Върховният касационен съд като е констатирал, че към молбата, съдържаща искане за спиране изпълнението на въззивно решение, е приложена касационна жалба срещу същото, постъпила в ОС Пловдив на 21.02.2013г. и вносна бележка от 21.02.2013г. на [фирма], удостоверяваща внасянето на обезпечение в размер на 8000 лева по сметката на ВКС, с определение от 28.02.2013г. по гр.д.№1453/2013г. е спрял изпълнението на въззивното решение за парично вземане в размер на 8000 лева и образуваното въз основа на него изпълнително дело на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК. С определение от 20.11.2013г. по гр.д.№3143/2013г. ВКС, ІV г.о не е допуснал касационен контрол по жалбата на [фирма] на въззивното решение на ОС Пловдив от 29.01.2013г. по гр.д.№3647/2012г. С молба от 26.11.2013г. ответникът по касационната жалба Я. А. А. е поискала ВКС да отмени определението си за спиране на изпълнението на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема следното: Молбата е основателна. В случая е налице предпоставка за отмяна определението за спиране изпълнението на въззивното решение, тъй като същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение с произнасяне на определение от ВКС по реда на чл.288 ГПК. Ето защо обезпечението чрез спиране изпълнението на решение на ОС Пловдив от 29.01.2013г. по гр.д.№3647/2012г следва да бъде вдигнато. Предвид изложените съображения, съдът