Определение № 5804 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и И. В. И. против решение № 710/28.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1886/2024 г. от 14-ти състав на САС. И. И. оспорва жалбата на ПРБ с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Съдът е приел, че исковата молба по настоящото производство е депозирана на 12.06.2014г. след постановяване на влязлата в сила оправдателната присъда на ВКС. Към този момент са били налице предпоставките, визирани в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за уважаване на иска за причинени неимуществени вреди в полза на ищеца за незаконно образувано наказателното производство, по което след изменение на обвинението е било повдигнато обвинение в извършването на умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011 г. на ВКС същият е бил признат за невиновен и оправдан изцяло в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 01.07.2014г. ЕСПЧ е постановил решение, с което е приел, че по наказателното дело са били нарушени чл. 2 и 3 от КЗПЧОС. На основание решението на ЕСПЧ, на 22.12.2014 г. с искане на Главния прокурор, е възобновено н.д. № 54/2011г. на ВКС, I н.о.. С окончателно решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС, съдът е приложил закона за давността като не е наказал ищеца за извършеното от него престъпление по непредпазливост, но същият е признат за виновен. В периода от 2015г. до 2021г. производството е било спряно. Първоначално ищецът е претендирал сумата от 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 10 000 лв. имуществени вреди, ведно със законните последици, считано от 09.06.2011г. В частта досежно имуществените вреди производството е прекратено с определение от 24.09.2014г. /л.402 том 1/, поради неизпълнение на дадените указания, а ИМ в тази й част е върната обратно. С молба от 08.04.2015г. ищецът е поискал спиране на производството при наличието на визираните в чл.229 т.4 ГПК предпоставки, като е приложил искането за Главния Прокурор за възобновяване на производството. Съдът е посочил, че не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, или не са сторили това своевременно, нито да се произнася по невъведени възражения. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното от ответника право, но е пропуснал да посочи някои от фактите на които то се основава. В конкретната хипотеза е прието, че се променя изцяло предмета на иска. Ищецът може да се позовава на нови обстоятелства, но когато същите нямат характер на правопораждащи факти и ако са налице предпоставките на чл.147 ГПК. Искът може да бъде изменян, но при условията на чл. 214 ГПК. Прието е, че съдът е обвързан от твърденията на ищеца, в исковата молба, изложеното от него, съгласно предоставените му от съда възможности и съгласно изискванията на чл. 147 ГПК. Съдът е посочил, че защитата основава въпроса на свое твърдение за "своевременно предприето измение на иска" като се смесват предпоставките по чл.214 ГПК и навеждането на нови обстоятелства в процеса (чл.147 ГПК). В периода от възобновяване на наказателното производство до неговото окончателно приключване през 2021г. настоящото дело е било спряно и възобновено. С молба от 09.12.2021г. /л.895/ ищецът е направил изменение на иска по реда на чл.214 ГПК като навежда нови факти и обстоятелства /новата наказателна присъда и по-дългия период на наказателно преследване, както и увеличения обем на причинени вреди, след ареста му в затвора в Б. дол през 2019г./. Едновременно с това претенцията е увеличена по размер на общо 350 000 лв., като е направен опит да се въведен и иск за имуществени вреди и такъв по т.4 – за вреди, причинени от привеждане в изпълнението наказанието лишаване от свобода. С определение от 03.05.2022г. /л.987/ СГС е допуснал изменение на иска в първата част – по размера, като е оставил без уважение молбата в останалата й част, доколкото такива искове /по т.4 и за имуществени вреди/ няма предявени и не са предмет на делото. САС е приел, че искът се предявява във формата на писмена искова молба, като в основанието се посочват фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното право, а в петитума - неговото съдържание. При изменението на иска по основание ищецът добавя нови факти или изоставя твърденията си за посочени факти, а при изменението на петитума той посочва право с различно съдържание. Ищецът може също, като запази същото право предмет на делото, да измени петитума само по размер, променяйки го в количествено отношение - да претендира повече или по-малко от същото право или друг вид защита (като премине от установителен към осъдителен иск или обратно). При действието на чл.214 ГПК отсъствието на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на изменението, а в хипотезите на измененията по чл.214, ал.1 изр.1 и 2 ГПК също и недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно. Сега действащият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните с цел ускоряване на гражданския процес. В тази насока са и ограниченията за изменение на иска, предвидени в чл.214 ал. 1 ГПК, като са установени два различни срока: до приключване на първото заседание за разглеждане на делото (когато изменението засяга основанието на иска или претендираното право - чл.214 ал.1 изр. 1 и 2 ГПК) и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция (когато изменението е само в размера на предявения иск или се преминава от установителен иск към осъдителен и обратно). В случая първото о.с.з. е проведено на 09.04.2015г./л.442, том 1/, а изменението е направено много по-късно след възобновяване на производството през 2022г. В о.с.з. на 20.10.2022г. е направено и допуснато уточнение в началния момент, считано от който се претендира законна лихва, а именно 05.03.2021г. Когато нередовността касае основанието на иска, съдът е длъжен да съблюдава при отстраняването на нередовността да не допусне изменение на иска или предявяването на нов иск. Оттук съдът е направил извод, че въззивният съд няма право да дава указания за въвеждане от страна на ищеца на нови факти, при които искът би бил изменен по основание. Когато по предявен иск за обезщетяване на вреди в исковата молба са изложени факти за начина на увреждането и съдържанието на вредата, съдът не може да дава указания на ищеца да наведе нови факти, при които (според него) искът би бил основателен. Такова действие е в нарушение както на принципа на диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК), така и на забраната за изменение на основанието на иска след края на първото о.с.з. пред първоинстанционния съд (чл.214 ал.1 ГПК). Ето защо съдът е приел, че допуснатото изменение на иска по чл.214 ГПК е процесуално недопустимо, доколкото едновременно са въведени нови правопораждащи факти /настъпили след 2014г./, които сочат различни елементи на деликта, увеличават причинените неимуществени вреди по обем, както и размера на претенцията. Затова предмет на делото остават единствено фактите, наведени спорно в ИМ вкл. до първо о.с.з. Под формата на увеличение на размера на първоначалната претенция (за неимуществени вреди) са предявени нови искове, с нов предмет. Поисканото увеличение на иска се изразява в промяна както на основанието (чрез въвеждане на нови фактически твърдения), така и на искането (за ново осъждане на ответника да заплати обезщетения за тези вреди). Изводът е за недопустимост да се приеме такова изменение на първоначалния иск в съответствие с константно приеманото в практиката на ВКС, че предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. С промяната в някой от посочените елементи се изменя и иска. До приключване на съдебното дирене в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може също без да измени основанието да измени петитума на иска - чл. 214, ал. 1 ГПК. От това следва, че при замяната или прибавянето на основание, не трябва да се променя първоначалния петитум; а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното основание, защото изменението на петитума е възможно само, ако ищецът запазва същото основание. Когато ищецът предприема изменение на иска чрез прибавяне на ново основание и нов петитум към първоначално заявените, редът по чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустим, защото не се касае за изменение, а за предявяване на нов иск. Формулирането въз основа на нови правопораждащи юридически факти т.е. основания, на други искания за осъждане на ответника, по естеството си не представлява увеличение на размера на първоначално заявения иск, а нови претенции, базиращи се на нови факти, които водят до изменение на петитума. Едновременното изменение на основанието и на петитума на иска е недопустимо, поради което САС е приел за недопустимо постановеното решение от СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В изложението на касационните основания към касационната жалба на ищеца – касатор И. И. се сочат правни въпроси, свързани със задължението на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест, както и се правят доводи по съществото на спора и основателността на заявените от страна на ищеца претенции. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към жалбата на ПРБ се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е разгледал спора по същество, като не са били налице предпоставките за обезсилване на решението. Основния въпрос и обусловил изводите на съда е, при изменение на основанието на иска и петитума, следва ли да се приеме, че е налице предявяване на нов иск или е налице изменение на вече предявен иск. По този въпрос е налице практика на ВКС, в т.ч. и на настоящия състав, съобразена от страна на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). Когато ищецът, който е предявил деликтен иск за обезщетение на дадена имуществена вреда, след подаването на исковата молба изложи ново обстоятелство – посочи друга вреда, която твърди да е претърпял, и за която претендира същото по размер обезщетение от ответника, е налице въвеждане на нов юридически факт, респ. – налице е изменение на основанието на иска. Последното е допустимо в хипотезата на заменянето на първоначално заявеното основание, т.е. – ищецът продължава да претендира обезщетението, но вече за новопосочената вреда, вместо за първоначално посочената в исковата молба вреда. Такава замяна на основанието на деликтния иск е допустима най-късно в първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция, ако съдът намери за уместно въвеждането на новото основание на иска с оглед защитата на ответника, и ако ищецът не изменя размера на претендираното обезщетение – чл. 214, ал. 1 от ГПК. Ако още с исковата си молба ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове за обезщетения на няколко различни имуществени вреди, посочената замяна на основанието на един от тези искове е допустима, ако не се нарушават и изискванията на чл. 210, ал. 1 от ГПК, а именно – обективно съединените искове (включително измененият такъв) да са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. При спазване на същите изисквания на чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1 от ГПК е допустимо новопосочената вреда да бъде и добавена като ново основание на деликтния иск, но само при условията на евентуалност, т.е. – ищецът може да заяви, че претендира същото по размер обезщетение на основание новопосочената вреда, ако (при процесуалното условие, че) съдът не уважи иска на вече заявеното основание – първоначално посочената в исковата молба вреда; допустимо е и ищецът да посочи новото основание като главно, а първоначално заявеното – като евентуално. В горните случаи на допустимо изменение на основанието му, деликтният иск за претендираното обезщетение се счита предявен на новото основание, не от датата на исковата молба, а от датата на заявяването на новото основание по делото като такова. Недопустимо е по реда за изменение на иска ищецът да претендира – при условията на обективно кумулативно съединяване – едновременно както обезщетение за новопосочената вреда, така и обезщетение за първоначално посочена в исковата молба вреда, дори и в рамките на размера на последното. Това е така, защото по този начин се стига до едновременно изменение, и на основанието, и на петитума – претендират се две различни обезщетения за различни вреди (а не едно и също обезщетение на различно основание), което е недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 214, ал. 1 от ГПК. В този смисъл решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., решение № 582 от 15.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2024 г., IV г. о., ГК и др. Съдът е съобразил цитираната съдебна практика на ВКС по обуславящия изводите му правен въпрос, поради което не следва да се допуска касационното обжалване. Останалите въпроси касаят спора по същество и основателността на исковете, по които съдът не е формирал правни изводи, поради което същите не могат до доведат до извод за допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС