Определение № 58 от 09.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 711/2014 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на съдията-докладчик по нохд № 1891/2014год. по описа на Пловдивски районен съд за възлагане разглеждането на делото на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о., за да се произнесе, съобрази следното: С разпореждане от 09.04.2014год. по образуваното нохд № 1891/2014год. на Пловдивския районен съд, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС на Република България, с оглед правомощията му по чл. 43, т. 1 НПК да определи друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Изложени са съображения, че повечето от лицата за призоваване, посочени в обвинителния акт, живеят в района на РС-Велико Търново. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че делото следва да се разгледа от Великотърновския районен съд по съображенията, съдържащи се в разпореждането на съдията-докладчик по нохд № 1891/2014 год. на Пловдивския районен съд. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Великотърновския районен съд. Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 НПК деянието и вредоносните му последици са настъпили на територията на Пловдивския районен съд, но са налице и основания за промяна на местната подсъдност съгласно закона. От материалите по делото е видно, че подсъдимата и четирима от осемте свидетели, посочени в обвинителния акт за призоваване при разглеждане на делото, живеят в района на Великотърновския районен съд, един от свидетелите-на територията на област В.Търново, двама от свидетелите-живеят в гр. Пловдив, а осмият свидетел-с адрес за призоваване гр. София. Посочените обстоятелства и изискването за процесуална бързина и материална икономия водят до извода за необходимостта от промяна на местната подсъдност и определянето на Великотърновския районен съд като друг, равен по степен съд, който да разгледа и реши делото. Ето защо, на основание чл. 43 т. 1 НПК, ВКС на Република България, ІІІ н.о.