Определение № 122 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2078/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 756/24.01.2020 г. на С. В. Ч., гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника му адв. З. Х., за отмяна на влязлото в сила решение № 175 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 4660/2018 г. на Върховния касационен съд, I г.о. С това решение е отменено решение № III-80 от 18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 821/2018 г. на Бургаския окръжен съд и на основание чл. 109 ЗС „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие” ЕООД са осъдени да преустановят действията си по изпълнение на строително-монтажни работи, съгласно разрешение за строеж № 451 от 10.05.2017г. на Община Поморие за обновяване на съществуващите зелени площи, плочници и градски елементи в УПИ *, * в кв.226 и по разрешение за строеж № 450 от 10.05.2017г. на Община Поморие за промяна на прилежащата площ около басейна, находящ се в същия имот, изграждане на ограда около него, като осигурят на двамата ищци Е. Ф. П. и В. А. П. свободен достъп до басейна и ограждащите го площи, както и до съществуващите зелени части върху покрива на покрития паркинг-гараж в същия поземлен имот. Молителят твърди, че е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК и за него е налице правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение тъй като е съсобственик в паркинг – гараж и самостоятелен обект в дванадесетте сгради в комплекс „ Хелиос“, гр. Поморие, но не е участвал в делото. Счита, че с атакуваното решение участвалият в делото съсобственик е осъден да предостави права върху съсобствения му обект паркинг-гараж на трети лица, т.е. съдът е допуснал ползването на покрива на самостоятелния обект на молителя без негово съгласие и участие в делото, като е допуснал трети лица (не съсобственици в самостоятелния обект) да вземат решения, свързани с неговото стопанисване и управление. Ответниците по молбата за отмяна ищци Е. Ф. П. и В. А. П., чрез пълномощника им адв. А. Т., са депозирали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната недопустимост. Претендират разноски. Останалите ответници не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на подадената молба за отмяна до разглеждане, тъй като същата не е подадена от надлежна страна. Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл.216, ал.2). Легитимирани да искат отмяна са само тези трити лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната е средство за защита на правото на иск на молителя, а целта е той да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо на решението, като възобнови висящността на процеса с негово участие. В случая молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството "необходим другар" на молителя по предявения иск по чл.109 ЗС, поради което в тази хипотеза съгласно дадените в т. 10 на ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения тя се оставя без разглеждане като недопустима. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК молителят следва да заплати на ответниците по молбата Е. Ф. П. и В. А. П. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 2000 лв., заплатени по договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,