Определение № 2085 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12434/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Белбултранс“ ЕООД, със законен представител Н. С. С., чрез адв. Й. Лалова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 1195/01.07.2021 г., постановено по адм. дело № 595/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът- старши инспектор в Териториална дирекция „Югозападна“, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ГКПП – Кулата към Агенция „Митници“, чрез юриск. Д. Александров, в писмен отговор излага доводи за недопустимост на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, алтернативно за неговата неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема искането за отмяна за недопустимо, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Следва да се посочи, че тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, дори когато тримесечният срок не е започнал да тече. Пропускането на тримесечния срок от своя страна изключва приложението на едногодишния срок, т. к. за целите на правната сигурност законът дава приоритет на момента на узнаване за основанието за отмяна, който в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК се идентифицира с датата на узнаване за новото обстоятелство, служещо като основание за отмяната. Решението, чиято отмяна се иска е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му - 27.07.2022 г. Искането за отмяна е подадено пред ВАС на 23.10.2025 г., видно от поставения върху него печат с входящ номер и пощенското клеймо, т.е. значително след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Не се споделя виждането, развито в молбата за отмяна, че в случаите, в които новите обстоятелства не са били възникнали към момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, то нормативно установените срокове за отмяна не са започнали да текат. Развитата теза няма позитивно-правна опора. Разгледано на плоскостта на чл. 240, ал.1, т.1 АПК, искането се явява просрочено. Срокът е процесуален и преклузивен. Пропускането му е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Заявеното след изтичането му право на извънредна защита отрича допустимостта на искането, мотивираща настоящия петчленен състав да го остави без разглеждане и да прекрати производството. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: Определение № 969 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2025 г., 5-членен с-в; Определение № 12847 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2025 г., 5-членен с-в; Определение № 11736 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2023 г., 5-членен с-в Определение № 2305 от 11.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2021 г., 5-членен с-в; Определение № 521 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11293/2019 г., 5-членен с-в. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5, вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,