Решение № 3315 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6592/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието с адрес на призоваване гр. София, ул. •••, чрез гл. юриск. Борисова и гл. юриск. Николова, срещу Решение №618 от 11.04.2025г., постановено по адм. дело №383/2024г. по описа на Административен съд – Търговище. Излагат се доводи за недопустимост, респ. за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Н. Н. от гр. Търговище срещу издадената от същия Министър Заповед №СД-06-29 от 27.06.2024г., с която е наредено изключването и от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон(ТЗ) за срок от една година, поради невнасяне на вноската за професионална квалификация за 2024г. Претендира разноски. Ответникът – А. Н. Н. не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационни жалбоподател Заповед, с която е наредено изключването на Н. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ за срок от една година, първостепенният съд е приел, че същата е издадена при допуснато нарушение на съществени процесуални правила с оглед изпълнение на задължението по чл.17 ал.7 от приложимата в случая Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците(или само Наредбата). Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. На първо място по възражението за недопустимост на съдебното решение с оглед представените пред тази инстанция доказателства, че ответникът по касация е поискала да бъде заличена от списъка на синдиците с молба от 27.03.2025г., то същото е неоснователно. Оспореният административен акт е издаден на 27.06.2024г., поради което и съответствието му с материалния закон се преценява към този момент, съобразно общото правило на чл.142 ал.1 АПК. Действително съобразно следващата ал.2 „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания“, но характера на молбата на лицето е със съвсем различно съдържание, а действието и е насочено само за напред, за разлика от правната природа на тук оспорения индивидуален административен акт, който преценя различни факти, към по-ранен момент макар и по същото правоотношение, респ. има различно(срочно) действие. С оглед на това съдебното решение е допустимо. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба по същество на разгледания спор, то следва да се посочи, че ясно е новото правило на чл.17 ал.7 от Наредбата, което вменява като задължение на водещия производството орган, в случаите по ал. 5 и 6 на чл.17 от Наредбата да изпрати на синдика писмено уведомление в срок до 31 май на съответната година, съдържащо предупреждение за изключването му от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 ТЗ, в което се определя подходящ срок за изпълнение на задължението по ал. 1. Т.е. при невнасяне в срока до 31 март на текущата година на дължимата ежегодна вноска за професионална квалификация, компетентния орган не може да пристъпи към изключване от списъка, преди да изпълни надлежно задължението си, посочено по-горе. Именно така е постъпил и касаторът, който с уведомление от 29.05.2024г. е приканил синдика Н. в 10-дневен срок от получаване на уведомлението да внесе дължимата вноска и представи надлежен документ за това в Министерството. С административната преписка е представено известие за доставяне на лицензирания пощенски оператор „Български пощи“, от което е видно, че Н. е получила лично уведомлението на дата 31.05.2024г. С жалбата си до съда ответникът по касация обаче е оспорил, че е надлежно уведомен, като е визирал, че не е получавал на дата 31.05.2024г. уведомителното писмо, а положеният подпис не е негов. В тази връзка в изпълнение на процесуалните правила, уреждащи подобен тип оспорване, първостепенният съд е открил съответно производство и е събрал надлежни доказателства(единична и тройна съдебно-почеркови експертизи), установяващи, че нито текста, нито подписа под известие за доставяне са били изпълнени от Н.. В тази връзка липсата на редовно връчване е било прието и за липса на изпълнение на задължението на органа по чл.17 ал.7 от Наредбата, поради което е било прието, че са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила, ограничили възможността Н. да се съобрази и внесе дължимата годишна вноска за 2024г. Настоящият касационен състав намира, че в случая е било безспорно установено, че Н. не е подписала и получила уведомлението, още повече че по същото време тя е била в гр. Варна, хоспитализирана в МБАЛ „Еврохоспитал“ООД. След като е било безспорно установено, че Н. в качеството и на синдик не е получила уведомлението, то в този случай предоставеният и от министъра 10-дневен срок по чл.17 ал.7 от Наредбата не е започнал да тече, респ. не е бил изтекъл към датата на издаване на оспорения акт – 27.06.2024г. Без съществено значение за този извод е дали и кой не е спазил предписаното на вторично ниво на правно регулиране, касателно надлежното връчване на уведомлението, след като това не е бил адресата, респ. лице, действащо като негов изричен пълномощник за случая. Получаването от трето(неустановено) лице като колега, съсед по кантора, офис и т.н., които лица нямат отношение към дейността на синдика, не удовлетворява изискванията за надлежно и редовно връчване на уведомлението. В този смисъл извършеното от Н. плащане на дата 04.07.2024г. е извършено преди изтичане на предоставения и от органа 10-дневн срок, който не е започнал да тече от 01.06.2024г., поради липсата на надлежно връчване на адресата. В този смисъл изпълнението на задължението по чл.17 ал.7 от Наредбата включва не само формалното изпращане на уведомление до адресата, но и изискването за надлежното му връчване на същия, за да може да започне да тече предоставения от органа срок. Създадените „обичайни“ практики при връчването чрез лицензиран пощенски оператор, не могат да преодолеят изисквания на процесуалния закон, които задължават органа да извърши това уведомяване по начини, предвидени в него, като всеки от тези начини има нормативно установени правила, които следва да са спазени кумулативно, за да се приеме уведомяването за редовно. След като е избрал уведомяването да се извърши чрез използване на лицензиран пощенски оператор, самият орган се е поставил в зависимост от точното прилагане на правния ред на вторично ниво, при изпълнение на задълженията на връчителя-служител на този оператор. Що се отнася до сочената непълнота на съдебния акт с оглед точното прилагане на нормата на чл.194 ал.2, изр. второ ГПК, приложима на основание чл.144 АПК, то на първо място съдът е приложил новелата на чл.194 ал.3 ГПК, в който случай документът заедно с препис от решението следва да се изпрати на прокурора, а на второ място това изисква влизане в сила на съдебния акт. Или не е налице допуснато нарушение на съществени процесуални правила, които да касаят изводите по същество на първостепенният съд по разгледания спор за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,