Решение № 3815 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район " Младост" - Столична община, против Решение № 23247/13.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8728/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на Кмета на Район " Младост" - Столична община, за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба- декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление вх. № РМЛ24 - ГР 94 - 992/14.06.2024 г. на Район " Младост" - Столична община, подадено от В. А. Д. от гр. София и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания във връзка с приложението на закона. Касаторът твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено при нарушаване на материално правните и процесуалноправните норми. Излага подробни съображения в тази насока. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът В. А. Д., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд София - град е отменил мълчалив отказ на Кмета на Кмета на Район " Младост" - Столична община, за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба- декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление вх. № РМЛ24 - ГР 94 - 992/14.06.2024 г. на Район " Младост" - Столична община, подадено от В. А. Д. от гр. София и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания във връзка с приложението на закона. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кметът на Район "Младост" - Столична община, е за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Към заявлението са приложени необходимите документи. Съдът е приел, че мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, на основание чл. 21, ал. 3 от АПК, е индивидуален административен акт. Заверка на молба- декларация по чл. 587 от ГПК от кмета Район "Младост" - Столична община е вид административна услуга по см. на §1, т. 2, б. “в“ от ДР на Закона за администрацията, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че по отношение на него намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване, доколкото исканата заверка на документ от оспорващия е необходим за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на процесния недвижим имот. По тези съображения Административен съд София - град е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Кмета на Район " Младост" - Столична община и е изпратил преписката на същия с указания за произнасяне при спазване на изложените в решението мотиви. Решението е правилно. Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ са индивидуални административни актове. Такъв акт е и този, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Видно от съдържанието на § 1, т. 2, б. ”б” от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от сложния фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт по отправените до него искания, след като се увери в правния интерес на молителя да получи исканата услуга. В документа той вписва обстоятелствата, които е установил при извършената проверка и които счита за относими към собствеността на имота. В случай, че описаните в молбата - декларация имоти са частна общинска собственост, това обстоятелство следва да бъде отразено. Настоящата инстанция счита, че административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд. Доколкото заявената услуга се свързва единствено с удостоверяване по установения ред и форма на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, в административното производство за извършване на тази административна услуга няма заинтересовани лица, които да следва да бъдат уведомявани или да им бъде предоставяна възможност за изразяване на становища или подаване на възражения. В този смисъл Решение №6542 от 17.06.2025 г. по адм.дело № 1134 от 2024г. по описа на ВАС. На административния орган не е възложена компетентност да се произнася по въпроси, свързани с правото на собственост, както и по евентуална конкуренция между претенции за собственост. Следователно, при липса на дадени от административния орган указания за предоставяне на допълнителни документи или за отстраняване на нередовности в заявлението, срокът за произнасяне е този по чл. 57, ал. 2 от АПК. Освен това действително в чл.5а от Закона за администрацията в разпоредбата на ал.3 от същия е постановено, че „ Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго.“. В пар.1 от т.2 букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба е посочено, че административна услуга е: в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. В буква „а“ и „б“ е посочено и че административна услуга е „издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение“, както и „издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения“. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева, за което са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение