Определение № 772 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2825/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение №74/08.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 163/2020 г. от състав на АС – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 18 000 лева. Съдът е приел, че са се установили нормалните негативни преживявания от образуване и водене на наказателно производство,като притеснение,страх,безпокойство,нарушен сън. Прието за доказано, че са засегнати името и честта му,много хора го отбягвали и не отговаряли на поздрава му, ищецът станал сприхав,получил и тикове на очите. Прието е, че останалите твърдени в исковата молба негативни последици са недоказани, като съдът ги е посочил подробно, както и защо приема за недоказани същите. За да определи размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди съдът е посочил относими за това факти - продължителността на наказателното преследване,тежестта на обвинението,броя на повдигнатите обвинения,взетата мярка за неотклонение,други наложени ограничения,вида и тежестта на преживяванията и как са се отразили върху неговото физическо и психологическо състояние,личния и социален живот,особеностите на личността преди обвинението,общественото и професионално положение и др. В случая е посочено, че продължителността на наказателното преследване е девет години и половина. Имало е образувани шест броя наказателно общ характер дела, по които три пъти е бил осъждан и веднъж оправдан.Седем въззивни наказателни производства,едно производство във ВКС и едно прекратяване на наказателното производство, което поради жалба,седем пъти се е движило между съдилищата докато бъде потвърдено окончателно.Обвинението е било тежко,мярката за неотклонение е била подписка и не е имало други ограничения за ищеца. Преживяванията са били нормални по своя вид и тежест и няма данни да са засегнали физическото и психическото му здраве. Съдът е отчел, че не се е доказало засягане на личния живот,но според съда е засегнат социалния живот професионалното име на ищеца, като в тази насока е отчел и обществено положение на заместник кмет и засягане на доброто му име пред неограничен брой индивиди. Сочат се правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, по приложението на критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и кои са обстоятелствата и фактите, относими към определянето на това обезщетение и задължението на съда да обоснове своите изводи в тази насока. По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Водим от горното, състав на ВКС