Решение № 5220 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Велико Търново, приподписана от юрк. Вълкова, срещу Решение № 1712/20.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1/2024 г. по описа на Административен съд Враца, с което, по жалбата на „Вимдекс“ ЕООД, ЕИК 200135733, е отменен Ревизионен акт № Р-04000622007650-091-001/13.09.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден от касатора с Решение № 100/01.12.2023 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да изложи ясни и детайлни мотиви по съществото на спора, позволяващи преценка кои доказателства са разгледани, кои факти въз основа на кои доказателства са приети за установени, как отделните факти се съотнасят помежду си; игнориране на заключението на ССчЕ, липса на мотиви за отмяна на РА в частта на установените задължения във връзка с неотразени кредитни известия и в частта на начислен ДДС във връзка с отчетени чрез фискални устройства, но недекларирани доставки. Поддържа се, че решаващите изводи на инстанцията по същество се отнасят до неотчетените приходи от продажби чрез ПП Мистрал, чиято база данни е обезпечена по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК в търговските обекти, управлявани от „Вимдекс“ ЕООД и произтичащите от тези констатации установявания на ревизиращите, свеждайки се до разширително тълкуване на нормата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. По подробно изложени мотиви се отправя искане за отмяна на решението, за постановяване на друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу РА и за присъждане на деловодни разноски от 134102,34 лв. съобразно списък по чл. 80 ГПК Ответникът по касационната жалба, „Вимдекс“ ЕООД, чрез адв. Костадинов, в писмен отговор и в становище по съществото на спора отрича нейната основателност, иска присъждане на разноски от 15 000 евро и възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред Административен съд Враца е оспорен издаденият в производство по чл. 122 и сл. ДОПК Ревизионен акт № Р-04000622007650-091-001/13.09.2023 г., потвърден от касатора с Решение № 100/01.12.2023 г., с който в тежест на „Вимдекс“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 2016 г. до 2021 г. общо в размер на 132 322,84 лв. и лихви 63 559,39 лв.; ДДС в размер на 1 623 255,72 лв. за данъчни периоди от 01.12.2016 г. до 28.02.2020 г. във връзка с неотчетени доставки/продажби чрез ПП “Мистрал“; коригиран е ползваният данъчен кредит общо в размер на 1 098,32 лв. за данъчни периоди м. 05.2018 г., м. 07.2018 г., м. 12.2019 г., м. 05.2020 г., м. 07.2020 г., м. 08.2020 г., м. 12.2020 г., м. 01.2021 г., м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 04.2021 г., м. 05.2021 г., м. 01.2022 г., м. 03.2022 г., м. 04.2022 г., м. 05.2022 г., м. 06.2022 г., м. 07.2022 г., м. 09.2022 г. и м. 10.2022 г. във връзка с неотразени кредитни известия; начислен e ДДС общо в размер на 64 063,73 лв. за данъчни периоди м.12.2016 г., от м. 08.2017 г. до м. 02.2018 г., от м. 04.2018 до м. 05.2018 г., м. 07.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 12.2018 г., от м. 02.2019 г. до м. 03.2019 г., м. 05.2019 г., м. 08.2019 г., м. 10.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г., м. 03.2020 г., м. 04.2020 г., м. 07.2020 г., м. 11.2020 г., от м. 06.2021 г. до м. 08.2021 г. и м. 07.2022 г. във връзка с недекларирани доставки, отчетени чрез фискални устройства; коригиран e в намаление начислен ДДС общо в размер на 36 142,65 лв. за данъчни периоди м. 05.2020 г., м. 06.2020 г., м. 08.2020 г., м. 09.2021 г. и м. 08.2022 г.; лихва за ДДС в размер на 893 587,25 лв.; извършено прихващане със сумата в размер на 36 141,32 лв., представляваща определения при ревизията ДДС за възстановяване в размер на 36 142,65 лв. за данъчни периоди м. 05.2020 г., м. 06.2020 г., м. 08.2020 г., м. 09.2021 г. и м. 08.2022 г. с част от установения ДДС за м.12.2016 г. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. В тази част от спора съдът е изложил подробни и последователни фактически установявания и правни изводи, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и че ревизионното производство е започнало с валидно връчване на ЗВР и ЗИ3ВР и е проведено без нарушение на процесуалните правила по връчването на документи, като не е накърнено и правото на защита на ревизираното лице. Отмяната на РА е мотивирана с недоказаност на презумпционните предпоставки по чл. 54, ал. 3 ДОПК във връзка с действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателства по чл. 40, ал. 1, хипотеза последна ДОПК, извършени на 18.04.2022 г. и на 19.04.2022 г. в трите супермаркета на ответника по касация. С позоваване на основното заключение на СТЕ е заявено съмнение за достоверността на обезпечените данни поради евентуална възможност за промяна в метаданни за тях и е прието, че те не са подложени на обективен анализ от ревизиращите. Изложено е, че за доказване на „укритите“ продажби не са ангажирани фактури, документи за плащане, приемо-предавателни протоколи. Посочено е, че във всички случаи липсата на аналитична отчетност не обосновава директно приложението на особеното основание за облагане, а само тогава, когато препятства определянето на основата с данъци. АС Враца заключава, че констатациите на органите по приходите се базират на предположения, който подход противоречи на чл. 3 ДОПК. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Част от установяванията на ревизиращите не са намерили отражение в мотивите на обжалваното решение – чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК. В значителния по своя обем ревизионен доклад (неразделна част от РА – чл. 120, ал. 2 ДОПК), са намерили отражение констатациите на органите по приходите относно занятието на търговеца и неговата динамика през ревизираните периоди; търговските обекти, в които то се осъществява (3 супермаркета и 1 павилион за закуски), броя регистрирани ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, анализ на представените счетоводни справки на сч см 304 и двете й подсметки, подробен хронологичен опис на сч см 304; анализ на паричния поток – движението по сч см 501 и 503 и сч см 493, процесуалните действия на екипа - действия по обезпечаване на доказателства по чл. 40, ал. 1 ДОПК; съпоставка между данните, постъпили от ЕКАФП чрез дистанционното отчитане в НАП и данните, подадени в справките-декларации по ЗДДС; резултатите от насрещните проверки на „Монтдринкс“ ООД, „Морски риболов Несебър“ ООД, „Ес Н Комерс“ ООД, „Фронери България“ ЕООД, „Красгом“ ООД, от които са издадени кредитни известия по фактури с получател ревизирания; насрещни проверки на „Фрут къмпани комерс“ ООД, ЕТ „Ачи – Г. Г.“, „Плевен – мес“ ООД, „Винипал“ ЕООД, „Гапов“ ЕООД, „Арте“ ООД, от които са представени фактури, пътни листове, счетоводни справки, сочещи неотразяване на всички получени доставки в счетоводните записвания на ревизирания. На стр. 85 - 91 от РД са отразени резултатите от насрещните проверки на „Монтдринкс“ ООД, „Морски риболов Несебър“ ООД, „Ес Н Комерс“ ООД, „Фронери България“ ЕООД, „Красгом“ ООД, при които е установено, че от „Вимдекс“ ЕООД не са отразени издадени от тези дружества кредитни известия към фактури за доставки на стоки, обусловило извод за неправомерно ползван данъчен кредит от 1098,32 лв. Тези констатации не са намерили отражение в мотивите на решението, постановяващо цялостна отмяна на РА. Същото се отнася и до установените с РА задължения като резултат от недекларирани от ревизирания доставки, отчетени чрез регистрираните фискални устройства – съществуването на тази част от спора е назовано от инстанцията по фактите, но не са обсъдени констатациите и изводите на администрацията още повече, че се касае за продажби, които обуславят приходи за ревизирания. Основателен е касационният довод, че изводът за недоказаност на заявените от органите по приходите основания за извършване на ревизията по особения ред е формиран при игнориране на заключението на ССчЕ и приложимостта на Счетоводен стандарт 2 Отчитане на материални запаси. АС Враца се е ограничил да посочи, че експертът е проверил единствено документите в ревизионната преписка. Но според т. III от заключението от счетоводството на дружеството на експерта са изпратени всички изискани хронологични счетоводни справки и записвания, оборотни ведомости, инвентарни книги и обяснения. Решението не съдържа съображения кои (други) документи е следвало да се разгледат в заключението, чиято липса е съществена за спора. С основание касаторът сочи, че мотивите на обжалваното решение се отнасят до установяването на неотчетените приходи от продажби чрез ПП Мистрал, чиято база данни е обезпечена по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК в търговските обекти на „Вимдекс“ ЕООД. Съгласно чл. 54, ал. 3 ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако установи, че са създадени или използвани от субекта. Смята се, че данните са създадени или използвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или в други технически носители, намиращи се в местата, където лицата упражняват дейността си. Според протоколите за предприети действия за обезпечаване на доказателства, един от които съставен в присъствието на представляващия „Вимдекс“ ЕООД, а останалите два – на служители на дружеството, те са извършени в трите супермаркета на търговеца, където е инсталиран софтуерен продукт за отчитане на продажбите чрез копиране от и на технически носители. Информацията е копирана на 3 диска, запечатани в пликове, надписани и подписани от органите по приходите и представител на дружеството. Дисковете са с автоматично генерирани номера SH1 и SH256, изписани в протоколите, подписани без възражения. В тях е посочено изрично, че действията по обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват в 14-дневен срок пред териториалния директор на ТД на НАП по местонахождението на обекта. Не е спорно, че тези действия не са обжалвани. Автентичността на обезпечените бази данни съобразно техните хеш-стойности е проверена и потвърдена в заключението на допълнителната СТЕ, което АС Враца е пропуснал да обсъди. При изслушването му в осз, в което е даден ход на устните състезания по делото, в. л. Кирков заявява „не казвам, че е направена манипулация“. Първостепенният съд е възпроизвел в решението принципните виждания на експерта относно информационната сигурност, изразени при приемането на лаконичното основно заключение на СТЕ. При липсата на специални правила в ДОПК относно доказателствените средства за анализ на информацията, копирана от технически носители на задълженото лице, използването на одобрени от приходната администрация способи е допустимо. Експертът, изготвил двете заключения на СТЕ, не е извършил проверка на обезпечената информация, нито е ползвал критерии за анализ на изходните данни относно укритите продажби и тяхната стойност. Изложеното обуславя извод, че обжалваното решение е постановено при пропуск на съда да изложи фактически установявания и правни изводи по оспорването срещу РА в частта на установените задължения във връзка с неотразени кредитни известия и в частта на начислен ДДС във връзка с отчетени чрез фискални устройства, но недекларирани доставки; бланкетно игнориране на заключението на ССчЕ, пропуск да се прецени заключението на СТЕ в съвкупност с това на ССчЕ и с останалите доказателства по делото. Дължима е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първостепенен съд, който да изложи фактически и правни изводи по всички установявания на ревизиращите и доводи на страните, при необходимост чрез приобщаване на специални знания от областта на информационните технологии. Без това да се отразява на изхода на спора, правилни са изводите на АС – Враца, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП), че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите и че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно връчени на дружеството. По исканията на страните за разноски за настоящото производство произнасянето следва да е по чл. 226, ал. 3 АПК Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение