Определение № 12735 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Я., чрез процесуален представител, против определение №19248/08.10.2024г. по адм. дело №9846/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането с правно основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК от Я., за спиране изпълнението на Заповед №1130/05.09.2024г. на Директора на Агенция Митници, с която на основание чл.10, ал.15 ЗМ, Я. е преместена временно за срок от шест месеца от длъжност „Главен юрисконсулт“ на длъжност „Главен разследващ митнически инспектор“. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на определението. Иска неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на Заповед №1130/05.09.2024г. на Директора на Агенция Митници. Не претендира разноски. Ответникът - Директора на Агенция Митници, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За постанови обжалваното определение съдът е приел, че искането е по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК, като в случая приложим е чл.124, ал.2 ЗДСл, а предвид фиксираната в заповедта начална дата за изпълнението й 09.09.2024г. се касае за подлежащ на изпълнение акт, чието изпълнение не се спира от подадената до съда жалба. Съдът е счел, че описаните в жалбата вреди не представляват такива по см. на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, като отделно от това не са подкрепени с нужните доказателства. Според съда посочените от жалбоподателката доводи за спиране изпълнението на оспорената заповед са изцяло неотносими и недоказани спрямо предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество. АССГ не е възприел тезата на жалбоподателката, че евентуалната отмяна на обжалваната заповед ще постави под въпрос законосъобразността на извършените от нея действия по разследване и процесуално-следствени действия, защото това няма отношение към възникването на конкретен вредоносен резултат, а отмяната на оспорената заповед по реда на съдебния контрол за законосъобразност не би заличила с обратна сила правното действие, което същата е породила до този момент. АССГ е достигнал до извод, че оспорващата на е доказала противопоставим интерес със степен на значимост, преодоляваща защитата на обществения такъв, който според съда е да се обезпечи кадрово една от длъжностите с изключителна значимост за осъществяване действия по разследване на митническите престъпления, който интерес в случая има превес над личния интерес на жалбоподателката. Определението е правилно. Съгласно чл.166, ал.1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, като настъпилия суспензивен ефект препятства както принудителното, така и доброволното изпълнение на акта. Изключение от това правило по аргумент на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК е налице само тогава, когато предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на отделен закон, с разпореждане на административния орган, издал акта или на съда. В настоящия случай по отношение оспорения акт не е допуснато предварително изпълнение с влязло в сила разпореждане на административния орган издал акта по чл.60, ал.1 от АПК, но е налице такова по силата на отделен закон- чл.124, ал.2 ЗДСл вр. чл.10, ал.15 ЗМ. В тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК. Визираните в посочената разпоредба материалноправни предпоставки за спиране от съда на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта са: причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, като изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди - значителни или трудно поправими, произтичащи от предварителното изпълнение на акта, но в конкретния казус такива не са налице видно от доказателствата по делото. Споделят се изводите на първостепенния съд, че личното неудобство изтъкнато от оспорващата, вкл. липсата на лично МПС и свидетелство на управление на МПС, както и съмнението за евентуално заличаване със задна дата на извършени от оспорващата процесуално-следствени действия при изпълнение на новата длъжност и ангажиране на дисциплинарна отговорност, не представляват значителна или трудно поправима вреда по смисъла на приложимата материално правна норма на чл.166, ал.2 АПК. Сочените неудобства не са от категорията на трудно поправими или неотстраними такива, и не са противопоставими на защитения по силата на закона държавен и обществен интерес, а именно обезпечаване изпълнение на длъжността, на която жалбоподателката е временно преместена, поради напускане на служители, заемали тази длъжност в ТД Митница София. Отделно от това в случая не е доказано от Я. наличието на нови обстоятелства (т.е настъпили след издаване на Заповед №1130/05.09.2024г. на Директора на Агенция Митници), за да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. С оглед горното изводът на първостепенния съд за недоказаност на материалноправните предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснато по силата за закона предварително изпълнение на заповедта е верен. Доводите в частната жалба повтарят изложеното в жалбата до АССГ, при което предвид изложеното по-горе са неоснователни, а тези относими към съществото на спора по обжалване на процесната заповед пред първата инстанция не се обсъждат от настоящия състав. При липсата на визираните от частната жалбоподателка основания за отмяна на обжалваното определение същото трябва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,