Решение № 165 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5252/2016 г.

Решение № 165 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5252/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Й. Н. К. обжалва решение № 584/16.03.2016 г. на Административен съд - В. постановено по адм. дело № 2506/2015 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000314000989-091-001/23.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на съда, че получените обезщетения за отглеждане на малко дете от В. К. не са установени по размер и относно изводите за недоказано получаването на парични средства от роднини. Твърдението е за неправилна преценка на доказателствата по делото. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В., чрез процесуалния си представител юрк. Д. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на касационна проверка е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Й. Н. К. против ревизионен акт № Р-03000314000989-091-001/23.04.2015 г. относно установените задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. в размер на 3 769.47 лева и съответните лихви; за 2009 г. в размер на 2 396.07 лева и съответните лихви; за 2011 г. в размер на 2 739.28 лева и съответните лихви; за 2012 г. в размер на 4 162.14 лева и съответните лихви; за 2013 г. в размер на 2 205.85 лева и съответните лихви. В останалата част оспореният ревизионен акт е отменен от съда - по отношение на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. изцяло, а за ревизираните периоди на 2008, 2009, 2011, 2012 и 2013 г. - частично, над посочените по-горе суми. Решението в тази част е влязло в сила като необжалвано от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. и не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че за всеки от ревизираните периоди (с изключение на 2010 г.), е установено основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и наличието на облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Органите по приходите са извършили помесечна съпоставка на имущественото състояние на ревизираното и получените доходи, като са взели предвид извършените покупко - продажби на недвижими имоти и на МПС, обичайния размер на издръжката на домакинство съгласно данните на НСИ; разходите за електроенергия, за местни данъци и такси, за нотариални услуги, изтеглените и внесени суми по банкови сметки и направените допълнителни парични вноски в Билкпром ООД, с компенсиране на паричните потоци и са установили за всеки период отрицателно салдо, което е определено като данни за укрити приходи. В мотивите на решението са посочени вида и размера на приходите и разходите на ревизираното лице за всеки период, установени в хода на ревизията, както и размера на формираното в ревизионния акт отрицателно салдо за всеки от спорните периоди. Твърденията на ревизираното лице за получени парични средства от баща, майка, сестра и брат, съдът е приел за недоказани. От доказателствата по делото според съда се установява, че Й. К. през ревизираните данъчни периоди не получава никакъв доход, а съпругата му В. К. му получава работна заплата и обезщетение за отглеждане на малко дете. При тези доходи семейството е четири автомобила на стойност над 30 000 лева (БМВ и Мерцедес), два апартамента, две ниви, гараж и магазин, като прави и допълнителни парични вноски в дружество с ограничена отговорност в размер на 34 000 лева. С тези мотиви съдът е обосновал извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъка върху дохода въз основа на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да намали установения в ревизионния акт размер на задълженията съдът е приел, че при формирането на данъчната основа органите по приходите са допуснали нарушение на материалния закон. Преценил е като неправилен подхода за извършване на месечна съпоставка на приходите и разходите на лицето. Като неправилно е приел отчитането на разходите за издръжка и живот на 12 части, без да се отчита, че някои разходи се правят месечно (ел. енергия, вода, телефон, храна и др.), а други еднократно през година (данъци, жилищно обзавеждане). Посочил, че материалният закон предвижда годишно облагане с данък върху доходите. Първоинстанционният съд счита, че използваният от органите по подход за определяне на отделни парични потоци на съпрузите, като част от разходите са включени само в баланса на единия съпруг, друга част - в баланса на другия съпруг, трета част са разделени поравно, като е извършено и компенсиране на установения недостиг. Според съда подобен подход не дава обективна картина на разполагаемите парични средства на семейството и извършените от него разходи. По тези съображения съдът е приел, че следва да се установяват всички разполагаеми парични средства на семейството и всички извършени от тях разходи, включително и тези, включени в паричния поток на съпругата В. К. В тази връзка е установил, че към 01.01.2008 г. не се твърди и не е установено начално салдо на разполагаемите парични средства. Въз основа на представени удостоверения, съдът е уважил възражението на ревизираното лице за получено трудово възнаграждение от съпругата В. К. с работодател Билкпром ООД, за 2008 г. в размер на 12 417.23 лева, през 2009 г. е в отпуск за отглеждане на малко дете, през 2010 г. - 1 344.57 лева, през 2011 г. - 7 875.90 лева, през 2012 г. - 5 133,15 лева. По отношение на обезщетението за отглеждане на малко дете съдът е приел, че не е доказано по размер, както и изплащането им по банков път. В тази връзка е посочил, че от жалбоподателя не са представени доказателства от платеца на дохода, които да удостоверяват изплащане на обезщетение. За 2008 г. съдът е установил приходи на сем. К. в размер на 14 417,23 лева, от които 12 417,23 лева трудови възнаграждения на В. К. и 2 000 лева изтеглени от банкови сметки от Й. К. Разходите на семейството според съда възлизат на 89 806,69 лева и се формират от разходи за закупуване на недвижим имот - апартамент в размер на 28 859 лева, за закупуване на нива в размер на 33 249,11 лева, разходи за живот по статистически данни в размер на 7 254,96 лева, разходи за закупуване на лек автомобил в размер на 9 779,15 лева, разходи за данък върху недвижимите имоти в размер на 184,54 лева, разходи за данък върху превозните средства в размер за 133,24 лева, разходи за нотариални услуги в размер на 345,20 лева, разходи за телекомуникационни услуги в размер 1 786,55 лева, внесени парични средства в брой по банкови сметки на В. К. в размер на 5 414,94 лева и внесени от Й. К. парични средства по банкови сметки в размер на 2 800 лева Поради липсата на доказателства, както и на фактически констатации в ревизионния акт и ревизионния доклад съдът е изключил разходи за услуги общо в размер на 124,22 лева, тъй като тези разходи не са установени по основание по размер. От извършената съпоставка съдът е установил отрицателно салдо (превишение на разходите над разполагаемите парични средства) общо за семейството в размер 75 389.46 лева, половината от което - 37 694.73 лева представлява данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, която подлежи на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ и определил задължение в размер на 3 769.47 лева и съответните лихви. За 2009 г. е установил приходи в размер на 9 189,31 лева - 4 480 лева, изтеглени от банкови сметки от В. К. и 4 709,31 лева изтеглени от банкови сметки от Й. К. Разходите на семейството според съда възлизат на 57 110,63 лева и се формират от разходи за живот по статистически данни в размер на 7 381,92 лева, разходи за закупуване на лек автомобил в размер на 35 204,94 лева, разходи за данък върху недвижимите имоти в размер на 105,62 лева, за платени данъци върху превозните средства за леки автомобили БМВ, Нисан и Мерцедес общо в размер на 1 749,92 лева, разходи за лицензионно възнаграждение в размер за 173,28 лева, разходи за нотариални услуги в размер на 18 лева, разходи за телекомуникационни услуги в размер на 2 908,50 лева, разходи за пътуване в чужбина в размер на 68,45 лева, разходи за дялови вноски в дружество с ограничена отговорност в размер на 1 000 лева и внесени от Й. К. парични средства по банкови сметки в размер на 8 500 лева. От разходите е изключена сумата 3 690,96 лева, разходи за ремонт, които според съда не са доказани по основание и размер. Формирана е данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 47 921,32 лева. Половината от тази сума е определена като облагаем доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК на Й. К. в размер на 23 960.66 лева, върху който е дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2 396.07 лева. За 2011 г. съдът е установил приходи в размер на 98 541,26 лева - 12 220,36 лева положително салдо от предходен данъчен период, 7 875,90 лева трудово възнаграждение на В. К., 56 195 лева изтеглени от банкови сметки от В. К. и 22 270 лева изтеглени от банкови сметки от Й. К. Според съда разходите на семейството за този период възлизат на 153 326,81 лева и са формирани от разходи за живот по статистически данни в размер на 6 737,04 лева, разходи за данък върху недвижимите имоти в размер на 105,72 лева, за платени данъци върху превозните средства за леки автомобили БМВ, Нисан и Мерцедес общо в размер на 839,66 лева, разходи за платена електроенергия в размер на 3 454,49 лева, разходи за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност в размер на 14 000 лева, разходи за пътуване в чужбина в размер на 136,90 лева, внесени от В. К. парични средства по банкови сметки 76 200 лева и внесени от Й. К. парични средства по банкови сметки в размер на 64 453 лева. При съпоставяне на двете стойности е установил отрицателно салдо в размер на 54 785,55 лева превишение на изразходените парични средства, над получените доходи. Половината от така определения недостиг на парични средства е формирал данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за Й. К. в размер на 27 392,78 лева и задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2739.28 лева. За 2012 г. съдът е установил отрицателно салдо от в размер на 83 242,85 лв общо за семейството, представляващо разликата между установените приходи в размер на 66 133,15 лева - и разходите от 149 376 лева. Приходите са формирани от 5 133,15 лева, получено трудово възнаграждение от В. К., 7 200 лева изтеглени от банкови сметки от В. К. и 53 800 лева изтеглени от банкови сметки от Й. К.. В разходите са включени разходи за живот по статистически данни в размер на 7 470 лева, разходи за данък върху недвижимите имоти в размер на 52,10 лева, за платени данъци върху превозните средства за леки автомобили БМВ, Нисан и Мерцедес общо в размер на 838,38 лева, разходи за платена електроенергия в размер на 3 338,12 лева, разходи за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност в размер на 20 000 лева, разходи за нотариална услуга в размер на 77,40 лева, внесени по банкови сметки в брой от В. К. 54 300 лева и внесени от Й. К. парични средства по банкови сметки в размер на 63 300 лева И за този период съдът е изключил от паричния баланс разходи за сервизен ремонт на обща стойност 996.81 лева, като недоказани по основание и размер. Формирана е данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за Й. К. в размер на 41 621,43 лева - половината от установения недостиг и е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 4 162.14 лева и съответните лихви. По идентични съображения за 2013 г. съдът е определил недостиг на парични средства за семейството в общ размер на 44 116,91 лева представляващ разликата между установените приходи в размер на 4 507,69 лева и разходи в размер на 48 624,60 лева Приходите са формирани изцяло от трудовото възнаграждение на В. К. В разходите са включени разходи за живот по статистически данни в размер на 7 698,48 лева, разходи за данък върху недвижимите имоти в размер на 118,78 лева, за закупуване на лек автомобил С. В. в размер на 4 500 лева, разходи за платена електроенергия в размер на 3 226,88 лева, разходи за закупуване на гараж в размер на 3 900 лева, разходи за закупуване на магазин в размер на 14 400 лева, разходи за патентен данък в размер на 637,81 лева, разходи за заплатени глоби и неустойки в размер общо на 787,78 лева, разходи за данък върху придобиване на имущества общо в размер на 1 039,26 лева и внесени от Й. К. парични средства по банкови сметки в размер на 12 315,61 лева Като недоказани съдът е изключил разходи за валута - захранване в размер на 2 146 лева. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на ревизираното е определена в размер на 22 058,46 лева - половината от установеното отрицателно салдо на семейството и установено задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 205.85 лева и съответните лихви. За разликата над посочените суми до пълния размер на установените в ревизионния акт данъчни задължения, ревизионният акт е отменен. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно постановено. Касационните доводи са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото относно получено обезщетение за отглеждане на малко дете от В. К., което е относимо за ревизирания период на 2009 г. и относно твърденията за получени парични средства от Н. К. Н. - баща, Т. К. К. - майка, Н. Н. С. - сестра и К. Н. К. - брат. Възраженията са неоснователни. От заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза се установява, че включеното в приходите за 2009 г. обезщетение за отглеждане на малко дете е получено по банкова сметка. В мотивите на ревизионния акт е посочено изрично, че така полученото обезщетение намира отражение в паричния поток на лицето при тегленето им банковата сметка. В тази връзка съдът е съобразил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО (в приложимата по време редакция), според което паричните обезщетения за отглеждане на малко дете се изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. От изложеното по-горе е видно, че в приходите за 2009 г. съдът е сключил сумата 4 480 лева, изтеглени парични средства от банкови сметки от В. К.. При липсата на други доказателства за получаване на обезщетение в размер на 19717.26 лева, правилно съдът е отхвърлил възражението като неоснователно. Неоснователни са и доводите, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства за получени парични средства от баща, майка, сестра и брат. В решението са изложени подробни мотиви по твърденията на ревизираното лице за получени средства от неговите роднини. Съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията писмени обяснения от Н. К. за предоставени суми и е установил, че не потвърждава предоставянето на суми за 2010 г. Това се установява и от представените в хода на ревизията разписки. Показанията на бащата св. Н. К., че е пренесъл в България и е предал от името на сестрата на Й. К. сума в размер на 18 000 лева през лятото на 2010 г., когато се е състояла сватбата на дъщеря му в Исландия, са в противоречие с писмените обяснения на Н. К. по отношение на предоставени суми и правилно не са кредитирани. Крайният извод на съда, че не е доказано предоставянето на суми в размер на 15 000 лева на 01.06.2009 г., 18 000 лева на 20.07.2010 г., 8 000 лева на 02.06.2011 г. и 9 000 лева на 18.06.2011 г. се подкрепя от доказателствата по делото. По отношение на сумата от 50 000 лева, правилно е приел, че показанията на бащата Н. К. не са подкрепени с доказателства, че така сума е била разполагаема през 2008 г. С. П. не е възприел лично предоставянето на сумата, поради което правилно съдът не е кредитирал показанията му. По отношение на сумите предоставени от майката Т. К. - 14 000 лева на 01.06.2009 г. и 18 000 лева на 17.06.2011 г., правилно съдът е приел за недоказано както предаването на сумите, така и наличието на парични средства в този размер у дарителката. В съответствие със съдопроизводствените правила съдът е обсъдил събраните по делото писмени обяснения на майката, според които средствата са предоставени от дъщеря й и противореченията им с показанията на св. Н. К. Относно средствата, за които се твърди, че са предоставени от брата К. К., съдът е обсъдил данните от представената разпечатка от банковата сметка във връзка с писмените му обяснения и правилно е приел, че не се доказва, че извършените банкови преводи са до банкови сметки в България, нито изтегляне на суми в размер на предоставените. При тези доказателства, крайният извод на съда относно размера на установените по делото приходи на семейство К. е законосъобразен и установен в съответствие със съдопроизводствените правила на чл. 172 ГПК и чл. 202 ГПК. С оглед на изложеното решението в обжалваната част, следва да се остави в сила. Мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на формираната от органите по приходите годишна данъчна основа не следва да се обсъждат, тъй като решението в отменителната част не е предмет на касационното обжалване. За пълнота следва да се посочи, че производството по делото по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - В., с характер на молба с правно основание чл. 248 ГПК, е прекратено с протоколно определение от 28.03.2017 г. При този изход на спора, разноски за касационното производство за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт се дължат на ответника в размер на 1152.06 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,