Определение № 2612 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на „Бултранс“ ЕООД, [населено място], чрез адв. К. Г., с искане за отмяна на влязло в сила решение на ОС Видин № 190/ 22.11.2022г. по в.гр.д.№ 283/2022г., с което, като е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, е осъдено дружеството да плати на Н. М. В., на основание чл. 222, ал.3 КТ, сумата 4560,42 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото. Молителят твърди, че решението е неправилно. Твърди да са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК предвид факта, че въззивният съд е разрешил спора, позовавайки се на неприложимо разрешение на ВКС ( това по решение на ВКС, ІV ГО по гр.д.№ 191/2010г.) и без да съобрази константната съдебна практика. Позовава се на разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, сочейки два документа, за които твърди, че са му станали известни на 13.02.2023г., след приключване на делото (така молба вх.№8519/14.07.2023г.) и представляват нови доказателства: 1/ протокол за извършена проверка от Инспекцията по труда – Видин от 25.06.2021г., имащ значение за делото доколкото с него били дадени указания за преизчисляване на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ и 2/ допълнително споразумение към трудов договор от 15.08.2008г., по което трудовото възнаграждение било в двоен размер от уговорения и което не му било известно, тъй като било „подписано с подпис на работодателя, който се ползвал за други цели“. Направено е искане за спиране по чл. 309, ал.1 ГПК. В указания от съда срок, изтекъл на 14.06.2023г., не е внесено обезпечение в размера по чл. 282, ал.2 т.1 ГПК. Насрещната страна по молбата – Н. М. В., чрез адв. П. П., я оспорва. Претендира разноски за настоящото производство. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на ВКС намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е разрешен спор между страните за дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ. Разгледани са релевантните за този иск факти, които са: прекратено ли е трудовото правоотношение между страните; към момента на прекратяването придобил ли е работникът/служителят право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; какъв е размерът на обезщетението. Соченото от молителя решение на ВКС е цитирано от въззивния съд като съдебна практика, чиито разрешения са приложими към казуса и не представлява „постановление на съд“, което впоследствие е било отменено по смисъла на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка позоваването на тази разпоредба напълно произволно. Несъгласието на молителя с възприемането на разрешението по това решение на ВКС от въззивната инстанция е довод за неправилност, който не е основание за отмяна по чл. 303 ГПК. С уточнителната молба от 14.07.2023г. произволно се сочи като момент на узнаване на новите доказателства датата на подаване на молбата за отмяна – 13.02.2023г. Протоколът за проверка от Инспекцията по труда - Видин е с изх.№ от 2021г. и носи подписа на управителя на „Бултранс“ ЕООД и печат на дружеството, с които е удостоверено получаването на протокола от работодателя. Отделно, както е отбелязано в него, протоколът е изпратен, отново през 2021г., на имейла на главния счетоводител на дружеството и негов пълномощник. Допълнителното споразумение от 15.08.2008г. също носи подписа на управителя на дружеството за работодател. Несъстоятелно е изявлението на молителя, че този подпис, макар и на същия човек, се ползвал за други цели. Или, явно е от представените от самия молител „нови“ доказателства, че те са му станали известни още към момента на изготвянето им, когато се е и снабдил с тях – съответно през 2008г. и през 2021г. Следователно молбата за отмяна, като подадена през 2023г., е извън преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и като такава е недопустима. Следва да се отбележи, че молителят не обосновава връзка между релевантните за спора по същество факти и сочените от него като „нови“ доказателства, а и такава обективно няма, тъй като за дължимия размер на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ са ирелевантни както констатациите и указанията на Инспекцията по труда, така и дали и какво трудово възнаграждение са уговорили страните към момента на сключване на трудовия договор. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На насрещната страна по молбата се следват разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство и на основание чл. 9, ал.4, изр. 2 ро НМРАВ са в размер от 750 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд