Определение № 60275 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4106/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Х. Т. и адв. С. Н. като пълномощници на С. В. К. и Б. И. Г., срещу въззивно решение № 260338 от 02.10.2020 г. по гр.д. №16055/2016 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и е направил необоснован извод за идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт за продажба № 65/1959 г.и нотариален акт № 181/1969 г., който противоречи на заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК- поради очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответниците по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на културата изразяват становище, че не е налице соченото от жалбоподателите основание за достъп до касация. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция. С него е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 03.12.2012 г. по гр.д. № 4140/2008 г., и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Г. В. М., С. В. К. и Б. И. Г., че Министерство на културата е собственик на недвижим имот, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], представляващ дворно място с площ 2 700 св.м, и построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ както следва: първи етаж-101 кв.м, втори етаж-74 кв.м, трети етаж-59 кв.м, мазе-42 кв.м, гараж-36.65 кв.м, и пристройка-73 кв.м, който имот по регулационния план на кв. Б., [населено място], представлява имот пл.№ ..., за който е отреден УПИ ..., и на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ... г. на нотариус Б. Я., с който Г. В. М. е признат за собственик на основание дарение на поземлен имот с площ по нотариален акт 2 850 кв.м, а съгласно скица-от 2 670 кв.м, съставляващ ПИ № ... в кв. ... по плана [населено място],[жк]. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № ... г. Й. Т. К. е закупил от Х. К. М., Г. К. М., Ц. К. М. и Р. К. М. една нива, находяща се в землището на [населено място], м. „К.” с площ от около 2 700 кв.м, при съседи: д-р Н. Ч., Т. Н., В. П., М. М. И. и път. Въз основа на този и на още няколко нотариална акта в издадена през 1942 г. скица от Столична голяма община, Кадастрално отделение-регулачна служба, Й. Т. К. бил вписан като собственик на неурегулиран имот с обща площ 10 712 кв.м, с построените в него постройка „а” с площ 56 кв.м, постройка „б” с площ от 70.75 кв.м, постройка „в” с площ 38.50 кв.м. С Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 15.09.1949 г. на основание ЗОЕГПНС от Й. Т. К. са били одържавени 3/4 ид. части от стопанство в [населено място], цялото с площ 10 028 кв.м. С нотариален акт № ... г. Т. М. Т., И. Й. Т. и Е. Й. Р. продали на Националния комитет за защита на мира дворно място, находящо се в землището на [населено място], с пространство от около 2 700 кв.м по нотариален акт, а по скица-2 982 кв.м, от които продавачите владеят 2 507 кв.м, с неуредени регулационни сметки за 118 кв.м, представляващо урегулиран парцел ... в кв. ... по плана на [населено място], м. ”Б.”, при съседи по нотариален акт: д.р Н. Ч., Т. Н., В. П., М. М. И. и път, а към момента на продажбата: от две страни СГНС, братя М. и [улица], заедно с цялата постройка, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, сервизни помещения, тавански и избени помещения, гараж, лятна кухня с бунар. При сключване на договора за продажба продавачите се легитимирали като собственици на продаваемия имот с нотариален акт № ... г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ... г. Н. комитет за защита на мира продал на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина регулирано дворно място с масивна вилна постройка, лятна кухня с бунар, масивен гараж, скулптурна фигура и дървесни насаждения, с обща площ 6 080 кв.м, с неуредени сметки по регулация за 128 кв.м, съставляващо парцел ... от кв. ... по плана на [населено място]. Б., при съседи: парцел ...; парцел ... „а”; парцел ...; парцел ..., парцел ... и парцел .... По делото е установено, че Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина е закрит с разпореждане на МС № 114/74 г. Неговите функции са поети от други ведомства-Комитет за изкуство и култура, Комитет за наука, технически прогрес и висше образование, Министерство на народната просвета и Министерство на външните работи, между които са разпределени и ползваните от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина помещения. Предвидено е „вилата в Б.” да се предостави на Комитета за изкуство и култура. През 1977 г. той е преименуван в Комитет за култура, който през 1990 г. е преобразуван в Министерство на културата. Установено е по делото, че с нотариален акт № ... г. В. Ц. И. дарил на своя син Г. В. М. недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от парцел ..., целия с площ около 5 200 кв.м, а с площ, собственост на дарителя-около 2 850 кв.м, заедно със застроената върху него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 185 кв.м., находящ се в кв. ... по плана на [населено място], в.з. „Б.”, при съседи на дарената част: от изток- парцел ... „а”, и парцел ..., от север- улица, от юг- парцел ... В акта е посочено, че прехвърлителят се легитимира като собственик на този имот с решение за делба № 10/43 г. и удостоверение № 2231/43 г., че решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Тези доказателства не са представени по делото и при повторното разглеждане на спора от въззивната инстанция. С нотариален акт № ... г., издаден на по реда на чл. 483, ал.1 ГПК/ отм./ Г. В. М. е признат за собственик на поземлен имот с площ по нотариален акт 2 850 кв.м, а по скица- 2 670 кв.м, съставляващ ПИ № ... в кв. ... по плана на [населено място], кв. Б., при граници: УПИ ..., ..., ... а, и ПИ ..., заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 185 кв.м. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ... г. Г. В. М. продал този имот на „Перла-3” ЕООД със седалище [населено място]. С нотариален акт № ... г. дружеството продало имота на Б. И. Г., а с нотариален акт № 128, т.І, дело № ... г. тя продала имота на С. В. К.. За изясняване на делото от фактическа страна при първоначалното и при повторното разглеждане на делото да изслушани общо пет съдебно-технически експертизи. Вещите лица са установили, че копието на плана за [населено място], одобрен през 1958 г., при действието на който е сключен договорът за продажба с нотариален акт № ... г. в частта му за кв. ..., в който попада процесният имот, е в много лошо състояние и непригоден за ползване- скъсан е на ленти, изтрити са линии, цифри и букви. Съпоставяйки съседите, посочени в нотариален акт № ...г., в нотариален акт № ...г. и скицата от 1942 г. пред първоинстанционния съд вещото лице Г. Д. е дало заключение, че процесният имот е идентичен с част от имота на Й. Т. К. и с имота, описан в нотариален акт № ... г. При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция е прието заключение, изготвено от в.л. В. Г., от което се установява, че в стар кадастрален план на [населено място], изготвен преди 1956 г. на мястото, където се намира имотът на Й. К., показан на скицата от 1942 г., са заснети и отразени имоти с пл.№ ..., ... и ... В разписната книга от 1963 г. имот пл.№ ... бил записан на името на Т. М. Т., Е. Й. Р. и И. Й. Т., като е добавено още: Национален комитет за защита на мира-нот. акт № ... г., нот. акт № ... г., нот. акт № ... г. Вещото лице е направило справка и е установило, че с нотариален акт № ... г., № ... г. № ... г. и № ... г. ТКЗС е продало на Националния комитет за защита на мира празни дворни места, съставляващи съответно парцел ... в кв. ... с площ 1150 кв.м, парцел ... с площ 735 кв.м; парцел... с площ 900 кв.м и парцел ... с 1 400 кв.м. Същото вещо лице е констатирало, че в нотариален акт за дарение № ... г. дареният от В. Ц. И. на Г. В. М. имот е описан като 1/2 ид. част от дворно място пл.№ ..., но по действащите към този момент кадастрален план, одобрен преди 1956 г. и регулационен план, одобрен през 1958 г. имот с този планоснимачен номер не е съществувал-имот пл.№ ... и описаните в акта съседни имоти пл.№ ...,... и ... „а” са били заснети и нанесени с кадастрален план, одобрен през 1976 г. Във всички останали нотариални актове, приложени по делото, съставени през 1969-1970 г. имотите са описани с номерация по кадастрален и регулационен план от 1958 г. Поради липсата на графичен материал и недостатъчна информация от приложените към делото писмени доказателства вещото лице не се е ангажирало със становище за идентичност на процесния имот и имотът, продаден с нотариален акт № ... г. от Националния комитет за защита на мира на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. След обсъждане на това заключение на вещото лице и изготвеното от него допълнително заключение, прието при повторното разглеждане на делото, във връзка с всички събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесният имот е идентичен с придобития от Й. Т. К. имот с площ от около 2 700 кв.м, предмет на нотариален акт № ... г., както и с имота, който неговите наследници са продали на Националния комитет за защита на мира през 1959 г. Приел е, че този извод се подкрепя освен от описанието на документите в нотариалния акт от ... г., с който продавачите са се легитимирали като собственици, също от описанието на имотите по двата нотариални акта, от данните за границите и съседите и от данните в скица № 03682 от 01.10.1942 г. относно неурегулиран имот с площ 10 712 кв.м, както и от съставения през 1949 г. Акт за завземане на недвижим имот за държавен. В него е посочено, че са одържавени 3/4 ид. части от стопанство, с площ 10 028 кв.м, собственост на Й. К., от където следва, че е останала неотчуждена 1/4 ид. част, която възлиза точно на 2 507 кв.м., колкото продавачите-наследници на Й. К. са заявили, че владеят. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелството, че в нотариалния акт от 1969 г., с който Н. комитет за защита на мира продава имота на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, площта на имота вече е 6080 кв.м. и е намерил, че това обстоятелство не разколебава извода за идентичност. При съпоставка на границите на двата имота е приел, че по- малкият имот, предмет на прехвърлителната сделка от 1959 г., е включен в границите на друг по-голям имот, собственост на Националния комитет за защита на мира. Обсъдил е и възражението на ответниците, че имотът, закупен от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина през 1969 г. е бил заменен през 1970 г. с имот на физически лица-Б. Д. В. и А. Д. В., и е намерил същото за неоснователно. Приел е, че прехвърленото с договора за замяна дворно място има за две свои граници път, докато процесният имот, още от придобиването му от Й. К. през 1940 г. е застроен и граничи само от една страна с път/ улица/. Според касаторите въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на заключенията на двете съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица Д. и от Г.. И двамата, макар да специалисти, са заявили, че не могат да направят заключение за идентичност на процесния имот с имотите, предмет на разпореждане с нотариален акт № ... г. и ... г., а съдът, който няма необходимите познания в тази област, е направил категоричен извод в този смисъл. Върховният касационен съд последователно приема в своята практика, че очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, представлява квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която може да бъде констатирана при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая тези пороци на въззивното решение не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Така е процедирал и въззивният съд. Изводът за идентичност на процесния имот с недвижимите имоти, предмет на извършените през 1959 г. и 1969 г. разпоредителни сделки, по силата на които първоначално имотът е прехвърлен от наследниците на Й. К. на Националния комитет за защита на мира, който от своя страна го е продал на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, чийто частен правоприемник след извършените през 1974 г. и 1990 г. реорганизации се явява Министерството на културата, е основан на анализ на всички събрани по делото доказателства. След като е съпоставил границите на имота, описани в нотариалните актове и в скицата от 1942 г., и е взел предвид констатациите на вещите лица относно отразяването на имота в различните кадастрални и регулационни планове след 1956 г., съдът подробно е мотивирал становището си въз основа на кои конкретно установени обстоятелства прави този извод. В тази фаза на касационното производство касационната инстанция не може да проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора. Подобна проверка, свързана с анализ на доказателствата по делото, излиза извън обхвата на основанието по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът