Определение № 4659 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. А. В. срещу въззивно решение № 6380/12.12.2023 г., постановено по възз.гр. д. № 3114/2023 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 816/18.01.2023 г. по гр. д. № 65086/2021 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Държавата, представлявана от Министерство на финансите, искове по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 1 600 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - неосигуряване на достъп до независим и безпристрастен съд, поради противоречие на разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 138 - 142 ЗАдв. с чл. 6, пр. 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС; както и за сумата 5 001 лева - обезщетение за неимуществени вреди от правоприлагането на чл. 130, ал. 2 и чл. 138 - 142 ЗАдв., които изключват от обхвата на съдебен контрол актовете на дисциплинарните органи на адвокатурата, респективно - неосигуряване на достъп до независим и безпристрастен съд. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) представлява ли 3-годишен мандат на членове на дисциплинарния съд достатъчно дълъг срок на мандата, за да обезпечи независимостта на този орган; 2) дали дисциплинарните съдилища могат да бъдат разглеждани като „трибунал“ по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС; 3) представлява ли независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, дисциплинарен съд, състоящ се само от адвокати, без право решението му да бъде обжалвано пред друг орган, чийто състав е формиран не само от адвокати; 4) когато обективните условия, при които е създаден орган, разглеждащ дисциплинарни производства срещу членове на дадена съсловна организация, биха могли да породят у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори, както и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси и биха могли да станат причина органът да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност, като с това потенциално да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество, следва ли да се приеме за допустимо този орган да се произнасяне по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза; 5) следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи съответни мотиви. Поддържа се, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ЕСПЧ - решение от 27 май 1981 г. по делото „Л. Конт, В. Л. и Де М. срещу Б.“ и решение от 30 ноември 1987 г. по делото „Х срещу Б.“; по четвъртия въпрос - в противоречие с практиката на СЕС (решение от 19 ноември 2019 г. по съединените дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18); а по последния поставен въпрос – с практиката на ВКС. Иска се отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса - „дали националната правна уредба на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 7 ЗОДОВ не противоречат на Правото на Съюза, доколкото нарушават правото на справедлив съдебен процес, разглеждан от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона по смисъла на чл. 47 ХОПЕС, както и дали чл. 19, §2 ДЕС допуска национална правна уредба като тази на чл. 2в ЗОДОВ и чл. 7 ЗОДОВ, съгласно която компетентен да разглежда искове за нарушение на правото на Съюза, осъществени от съда като последна инстанция е същият този съд, извършил нарушението, както и че искът се предявява не срещу държавата, а срещу органът, допуснал нарушението“. Касаторът поддържа и искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ за сезиране на Конституционния съд за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл. 129, ал. 2, чл.130, ал. 2 и чл.138 – чл. 142 от Закона за адвокатурата като противоречащи на чл. 5, ал. 4 КРБ, чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 14 ЕКЗПЧОС, чл. 20 и чл. 21 ХОПЕС, чл. 6, ал. 2 КРБ, чл. 13 ЕКЗПЧОС, чл. 4, §3 и чл. 19, §2 ДЕС. Ответната страна по жалбата, чрез юрк. Р. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че в хода на производството, на 08.10.2024 г. е постъпила молба от касатора, с която се иска делото да бъде спряно, тъй като пред КС на РБ е образувано конст.д. № 31/2024 г. по отправено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ искане за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 133, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за адвокатурата. Настоящият състав намира, че доколкото обстоятелствата и фактите по делото засягат и приложението на нормата на чл. 130, ал. 2 ЗАдв., то произнасянето на КС по въпроса за евентуалното й несъответствие с конституционните разпоредби на чл. 119, ал.1 и чл. 117, ал. 2 КРБ (както е посочено в сезиращото искане) е от значение за спора по настоящото дело. Поради това, налице е основанието по чл. 150, ал. 2, изр. 2 КРБ, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК и касационното производство следва да се спре до произнасянето на КС по образуваното конст.дело № 31/2024 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение