Решение № 3241 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б. от гр. Пловдив, чрез адв. Аврамов, срещу решение №8460/06.10.2025 г., постановено по адм. дело №519/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 317з-1844/17.02.2025г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е и прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на ОДМВР – Пловдив, чрез юрк. Пенкова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 317з-1844/17.02.2025г. издадена от директора на ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 и ал.3, т.2, чл.194, ал.2, т.4 и чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши автоконтрольор II степен в група "Охранителна полиция" към РУ-Първомай при ОДМВР - Пловдив, поради нарушение на т.15,т.19,т.20,т.25 и т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, проведено е по чл.206, ал.1 ЗМВР изслушване и даване на обяснения, изяснена е напълно фактическата обстановка на деянието /причиняване на ПТП след употреба на алкохол и склоняване на колежка И. М. И. да поеме вината/. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел,че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган ,вкл. че действията на служителя на МВР са станали достояние на негови колеги и широката общественост, с което е бил уронен престижа на службата. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т.15,т.19,т.20,т.25 и т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел подробни, обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено по безспорен начин дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР /"неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР"/, което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т.15,т.19,т.20,т.25 и т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез прикриване на факта, че е шофирал и причинил ПТП след употреба на алкохол, след което със съдействието на колеги е прехвърлил вината за тези си действия на друга служителка, която е понесла следващата се административна санкция. Подробно описаните от първоинстанционният съд действия на Д. Б., потвърдени изцяло и от събраните гласни доказателства по делото, разгледани както поотделно така и в съвкупност, съставлява нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като цялостното поведение на Б. е било несъвместимо със закона и тези правила и е уронващо престижа на службата. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че Б. съзнателно е допуснал описаните нарушения, които са недопустими с оглед заеманата от него длъжност автоконтрольор II степен в група "Охранителна полиция". При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, каквото в случая е налице, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 76,69 евро /150 лева/, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,