Определение № 4824 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4405/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Л. П. С. и А. П. С. от гр. Благоевград, чрез пълномощника им адв. Филипов, срещу определение № 1045 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 40/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № 2055 от 09.11.2023 г. на главния архитект на Община Благоевград, прекратено е производството по делото и са осъдени да заплатят съдебни разноски. В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на определението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че частните жалбоподатели са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и за тях е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – главен архитект на Община Благоевград, в приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. Янева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Н. К. Г., Н. С. К. и И. К. М., в срока по чл. 232 от АПК не изразяват становище по частната жалба. Ответникът – Р. К. С., в приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Лалев, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Благоевград, е приел, че жалбоподателите, в качеството си на собственици на имот с идентификатор 04279.626.122, за който е отреден УПИ I - 122, кв. 34, нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Прието е от съда, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, доколкото УПИ I - 122, не е предмет на процесния план за регулация и не се засяга от него. Позовавайки се приетите по делото съдебно-технически експертизи, съдът приема също така, че подробният устройствен план /ПУП/, одобрен с решение № 200 по Протокол № 7/07.08.2009 г. на Общински съвет – Благоевград, по отношение имота на жалбоподателите се смята за приложен с влизане в сила на административния акт, с който е одобрен - § 22, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПР на ЗУТ, поради и което площта от 162 кв. м. от техния имот, попадащи понастоящем в новообразувания УПИ ХІ – 626.241, не е площ на УПИ І - 122, като тези 162 кв. м. са попадали и според двете вещи лица в УПИ ІІ – 155, 157 „за комплексно жилищно застрояване“, по отменения в тази част ПУП от 2009 г., а не в УПИ І - 122. Поради това според съда оспорената заповед в частта на одобрения ПУП – план за регулация /ПР/ за УПИ ХІ – 626.241, не засяга регулационни граници, съответно и площ на УПИ І - 122, отреден за имот с идентификатор 04279.626.122 по ПУП от 2009 г. Според съда процесните имоти с идентификатори 04279.626.240 и 04.279.626.241 са урегулирани за първи път с оспорения ПУП - ПР и са придобили конкретно предназначение с одобряването му, поради и което не може да се говори за промяна в предназначението в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Не са изпълнени според съда и предпоставките за допустимост на жалбата срещу заповедта в частта й за одобряване на ПУП – план за застрояване /ПЗ/ - по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗУТ, доколкото с одобреният ПУП - ПЗ за УПИ Х и УПИ ХІ е предвидено свободно, а не свързано застрояване със съседни имоти, и доколкото не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ І - 122. Прието е от съда, въз основа на заключенията на вещите лица, че жалбоподателите не са заинтересовани лица и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, доколкото са спазени нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ при ниско етажно и средно етажно застрояване до страничната регулационна линия и до границите към дъното на имота, както и предвид очертаването на сградите с ограничителни линии на застрояване. Така постановеното определение е правилно. Пред Административен съд – Благоевград е оспорена заповед №2055 от 09.11.2023 г. на главния архитект на Община Благоевград, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134а, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 16, ал. 3 от ЗУТ, е одобрен ПУП - изменение на ИПР на кв. 34 по плана на ж. к. „Еленово – 1“, гр. Благоевград, за образуване на нов УПИ Х – „за комплексно жилищно строителство“, отреден за имот с идентификатор 04279.626.240 /частен/, и нов УПИ ХI – „за обществено обслужване“, отреден за имот с идентификатор 04279.626.241 /общински/, както и ПЗ за новообразуваните УПИ-та, предвиждащ ново средно свободно застрояване, устройствена зона „Жк“ с устройствени показатели: височина – до 15 м.; Кинт – 2.5; плътност на застрояване – максимум 50 %; минимално озеленена площ – 40 %. По делото се установява също така, че жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор 04279.626.122, за който имот по действащия план, одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7/07.08.2009 г. на Общински съвет – Благоевград, е отреден УПИ I – 122, „за комплексно жилищно строителство“, кв. 34, съседен на новообразуваните УПИ Х – 626.240 „за комплексно жилищно строителство“, и УПИ ХI – 626.241 „за обществено обслужване“, кв. 34. От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, включително съдебно-технически експертизи и графична част към заповедта, се установява, че с процесния ПУП – ПРЗ не се променят регулационните граници на собствения на жалбоподателите имот, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота, както и не се предвижда свързано застрояване между УПИ I – 122 и новообразуваните УПИ Х – 626. 240 и УПИ ХI – 626.241, за които с оспорената заповед се предвижда „ново средно свободно застрояване“. По делото се установява също така, че процесният ПУП – ПРЗ е изработен и процедиран по чл. 16 от ЗУТ върху актуалната кадастрална карта към 2023 г., доколкото за процесните поземлени имоти с ПУП, одобрен на основание чл. 16 от ЗУТ с Решение № 200 по Протокол № 7/07.08.2009 г. на Общински съвет – Благоевград, е бил отреден УПИ II – 155, 157, кв. 34, по отношение на който този план е бил отменен с влязло в сила съдебно решение. От заключенията на вещите лица се установява още, че първата регулация на поземлен имот с идентификатор 04279.626.122 е тази с изработването на ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7/07.08.2009 г. на Общински съвет – Благоевград, при който за този имот е отреден УПИ I – 122, кв. 34, и се отнема част от поземления имот с площ от 162 кв. м., която се придава към УПИ II – 155, 157, кв. 34 /обхващащ площта на новообразуваните УПИ Х – 626. 240 и УПИ ХI – 626.241/, по отменения в тази му част план. При така установеното по делото законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за частните жалбоподатели, в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор 04279.626.122 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, за който имот е отреден УПИ I – 122, кв. 34 по действащия план от 2009 г., не е налице правен интерес да оспорват заповедта, тъй като същите не са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че собственият на частните жалбоподатели имот не е включен в обхвата на одобрения с оспорената заповед ПУП – ПРЗ, както и по отношения на същия не се предвижда свързано застрояване със съседните УПИ Х – 626. 240 и УПИ ХI – 626.241, за да е налице по отношение на тези частни жалбоподатели качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че редуцираните 25 % от площта на имот с идентификатор 04279.626.122, включително и площта от 162 кв. м., попадаща в новообразувания УПИ ХI – 626.241, са отчуждени с плана от 2009 г., който по отношение на УПИ I – 122 е влязъл в сила. Този ПУП, одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7/07.08.2009 г. на Общински съвет – Благоевград, е процедиран по реда на чл. 16 от ЗУТ, при което за образуването и определянето на УПИ-то се съобразява местоположението на имотите в местността, но не и точните им кадастрални граници - чл. 16, ал. 4 изр. първо от ЗУТ. Както и правилно приема административният съд, планът по чл. 16 от ЗУТ има непосредствен отчуждителен ефект, който настъпва с влизането му в сила. При прилагането на този механизъм трансформацията на собствеността настъпва безусловно /§ 22, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗР на ЗУТ/. С оглед на непосредственият вещноправен ефект на влезлия в сила план по чл. 16 от ЗУТ, промените в границите, местонахождението, размерите и предназначението на имотите настъпва едновременно и по отношение на всички имоти, включени в обхвата му, поради и което в конкретния случай независимо, че част от имот с идентификатор 04279.626.122, с площ от 162 кв. м., попада в УПИ ХI – 626.241, то не е налице засяга на границите на собствения на частните жалбоподатели имот, за който е бил отреден УПИ I – 122 по влезлия в тази част в сила ПУП от 2009 г., както и същият не е предмет на одобрения с оспорената заповед ПУП – ПРЗ. Доколкото по делото не се установява от приетите писмени доказателства, включително и съдебно-технически експертизи, с процесния ПУП – ПРЗ да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ I – 122, кв. 34, собственост на частните жалбоподатели, както и да са допуснати намалени разстояния, като в тази връзка настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за спазване на изискванията на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ при съобразяване и на предвидените ограничителни линии на застрояване, то частните жалбоподатели не са и заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУТ. Правилно съдът приема също така, че частните жалбоподатели не притежават и качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, доколкото не се променя предназначението на УПИ Х – 626.240 и УПИ ХІ – 626.241, кв. 34, тъй като имоти с идентификатори 04279.626.240 и 04279.626.241 се урегулират за първи път с процесния ПУП и са придобили конкретно предназначение с одобряването му. По отношение на възраженията на частните жалбоподатели относно изработването на процесния ПУП - ПРЗ на базата на неактуална кадастрална карта и нарушено изискване на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и посочване в текстовата част на заповедта, че се одобрява „изменение на план за регулация“, следва да се има предвид, че тези установявания са относими към съществото на спора и преценката за основателност на жалбата, но не и към преценката за допустимост на оспорването в съответствие с чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Предвид изложеното заключението на административния съд, че жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК е в съответствие със закона. С оглед горното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се следват разноските за настоящата инстанция на ответника Р. С., съобразно направеното от нея искане в писмения отговор по частната жалба в размер на 1 250 лева, надлежно доказани с договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. Основателна се явява и претенцията на ответника главен архитект на Община Благоевград за присъждане на разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,