Определение № 5 от 08.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на Ц. Г. М. против разпореждане на председателя на четвърто отделение, Гражданска колегия на Върховния касационен съд № 34 от 23.10.2009 год., с което е върната частната и касационна жалба против определение № 799 от 09.07.2009 год. по гр. д. № 861/2009 год. на Върховния касационен съд, с което на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационна обжалване на въззивно решение от 13.03.2009 год. по гр. д. № 80/2009 год. на К. окръжен съд по касационната жалба на Ц. Г. М.. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане частната касационна жалба е върната, като насочена против съдебен акт - определение постановено в производство по чл. 288 ГПК, което е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като законът не е предвидил такава възможност. Разпореждането е правилно. Жалбоподателката поддържа, че като постановено еднолично, а не от тричленен състав на Върховния касационен съд, разпореждането е незаконосъобразно. Оплакването е неоснователно. Разпореждането е вид съдебно постановление, което се издава от едноличен орган. Предмет на разпорежданията по правило са процедурни въпроси. В исковия процес предмет на разпореждане могат да бъдат само тези процедурни въпроси, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган. С разпореждане се връщат въззивните жалби (чл. 262, ал. 3 ГПК), касационните жалби (чл. 286, ал. 3 ГПК) и частните жалби (чл. 275, ал. 2 ГПК), по отношение на които се прилагат разпоредбите и на чл. 262 ГПК. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда (чл. 279 ГПК). Следователно разпореждането се явява предвиден от закона съдебен акт, с който може да се върне и частната касационна жалба. Неоснователно е оплакването, че определението постановено в производство по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК не попада в кръга определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. То не е преграждащо и не е предвидено изрично неговото обжалване. Затова определението по чл. 288 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване. Разпореждането е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.