Определение № 3066 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Е. Д., чрез процесуален представител адв. Ц. Милева, срещу определение № 443/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12988/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на министъра на туризма да се произнесе по заявление вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на определението в обжалваната му част, като конкретно наведените оплаквания сочат на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК – нарушение на материалния закон. По изложените в частната жалба доводи и съображения се иска отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – министърът на туризма, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. Колева, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли оспореното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред АССГ е мълчалив отказ на министъра на туризма да се произнесе с нарочен акт по подаденото от Е. Е. Д. заявление, наименовано „молба“, регистрирано в Министерство на туризма с вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г. С последното, както и с явяването си в сградата на министерството на 12.11.2025 г., жалбоподателката е заявила своето искане да бъде възстановена на предишната държавна служба по реда на чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), след като последно издадената заповед за прекратяване на служебното й правоотношение (заповед № РД—02-33-304/17.12.2024 г.) е била отменена с влязло в сила на 03.11.2025 г. решение № 16236/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 13007/2024 г. по описа на АССГ. За да остави жалбата на Е. Д. без разглеждане, административният съд е приел, че са на лице основанията за недопустимост на оспорването по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Този извод съдът е мотивирал със съображението, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл не определя срок за изпълнение на задължението на органа по назначаването, произтичащо от същата разпоредба, да възстанови на служба служител, чието прекратяване на служебното правоотношение е отменено от съда или от органа като незаконосъобразно. Съдът е изтъкнал също така, че в настоящия случай административният орган не е би длъжен да се произнася по заявлението, тъй като с предходна негова заповед (заповед № РД-02-32-206/01.12.2023 г.) жалбоподателката вече е била възстановена на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност директор на Дирекция „Управление на морските плажове“ при Министерство на туризма. Според решаващия състав, с посочената заповед от 01.12.2023 г. органът се е произнесъл с изричен акт по отправеното до него заявление вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г. за възстановяване на Е. Д. на предходно заеманата длъжност. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, след отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, служителят следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая съдебното решение, по силата на което за Е. Е. Д. е възникнало правото да подаде молба вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г. до министъра на туризма, с искане на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл да бъде възстановена на предишната длъжност, е решение № 16236/13.05.2025 г. по адм. дело № 13007/2024 г. по описа на АССГ, оставено в сила с окончателно решение № 10759/03.11.2025 г. по адм. дело № 7698/2025 г. на ВАС. Молба вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г., с искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е подадена в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Безспорно установено по делото е, че заеманата от Е. Е. преди уволнението длъжност (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“) е премахната като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на администрацията още към датата 11.05.2022 г., поради което извършеното със заповед № РД-02-32-206/01.12.2023 г. възстановяване на жалбоподателката на тази длъжност, на което първоинстанционният състав се позовава в обжалваното определение като аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на оспорването, е само фиктивно и негодно да породи визираните правни последици. Изводът на съда, че по процесното искане за възстановяване на предишната длъжност е налице произнасяне от органа е необоснован от фактическа и правна страна. Заповед № РД-02-32-206/01.12.2023 г. на министъра на туризма е издадена след отмяната като незаконосъобразно на друго, предхождащо прекратяване на служебното правоотношение на Е. Д. и последвало нейно друго искане по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. С настоящото искане, обективирано в молба вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г., жалбоподателката заявява желанието си да бъде възстановена на работа вследствие на отменената като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт заповед № РД—02-33-304/17.12.2024 г. за прекратяване на служебното й правоотношение. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, по това искане не е постановен изричен акт от административния орган. Неправилно в обжалваното определение съдът е посочил, че в случая не е налице мълчалив отказ по подаденото заявление вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г. Сезираният по реда на чл. 122, ал. 1 ЗДСл орган е длъжен да се произнесе с нарочен акт, с който да възстанови служителя на работа или да откаже възстановяване. Липсата на изрично предвиден в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок за това произнасяне обуславя приложимост на общото правило в административния процес, съгласно което административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството – чл. 57, ал. 1 АПК. Неиздаването в този срок на изричен акт по повод на отправено конкретно искане по чл. 122, ал. 1 ЗДСл обосновава наличие на хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК. Уредената в закона фикция замества изричното волеизявление на орган, който, когато е длъжен, след сезиране от заинтересовано лице, не упражнява предоставените му правомощия с изричен акт. В случая по процесното заявление за възстановяване не е издаден изричен акт. Този извод не се променя с оглед отправеното предложение на административния орган Е. Д. да бъде преназначена на длъжност главен юрисконсулт в отдел „Обществени поръчки“, Дирекция „Административно-правни дейности“ при Министерство на туризма. Отправянето на подобно предложение не е елемент от установената в чл. 122 от ЗДСл процедура по възстановяване на работа на незаконосъобразно уволнен служител, поради което същото не рефлектира върху правния извод за липсата на произнасяне на органа с изричен акт. Освен това, за да бъде правно обвързващо предложението за преназначаване в същата администрация, служителят трябва най-напред да е бил възстановен на длъжност в тази администрация, което в случая не е било сторено. Настъпването на визираните в нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл предпоставки, а именно отмяна на акта за прекратяване на служебното правоотношение и явяване на държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, задължава органа по назначаването да се произнесе по искането за възстановяване на предишно заеманата длъжност. При липса на изрично произнасяне на органа по назначаване по заявлението на частната жалбоподателка, съдът неправилно е извел извод за липса на формиран на мълчалив отказ и съответно - на годен за обжалване административен акт и липса на правен интерес от търсената съдебна защита. По изложените съображения определението в обжалваната му част, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Е. Е. Д. срещу мълчалив отказ на министъра на туризма да се произнесе по заявление вх. № Т-94-Е-73/14.11.2025 г. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при разглеждане на делото от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение