Определение № 103 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 179/2012 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба на С. В. Б. и С. Д. М. за отмяна на решение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 327/ 09.08.2011 г. по гр.д.№ 1438/ 2010 г. С него е уважена молба по чл.303 ал.1 от ГПК, подадена от [фирма] срещу молителите в настоящето производство, като е отменено влязлото в сила решение на ВКС, ІV Б г.о. по гр.д.№ 2075/ 2005 г. и делото е върнато на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Съдът приема, че молбата е недопустима. С Постановление на пленума на Върховния съд № 2 от 29.09.1977 г. е изяснено, че на отмяна подлежат тези съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. От правилото има изключения, но не е в техния кръг решението, с което е уважена молба за отмяна на влязло в сила решение и делото е върнато за ново разглеждане. Такова решение не слага край на спора и страните ще могат да изложат доводи и да получат защита на правните си твърдения при новото разглеждане. Следователно молбата, по която е образувано настоящето производство, е недопустима и следва да бъде върната на подателите й. По изложените съображения съдът