Определение № 6136 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, чрез адв. П. Ангелов, против определение № 2068 от 23.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2836/2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, в частта, с която е допълнено определение № 612 от 19.01.2026 г. по адм. д. № 2836/2025 г. на АС – Пловдив в частта за разноските като „Кредито“ ООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адв. М. Мавров, съдебни разноски в размер на 552,19 евро с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. И. В. в условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Частният жалбоподател навежда доводи за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на валиден договор за правна помощ и съдействие, доколкото с оглед датата на квалифицирания електронен подпис – 29.01.2026 г., същият е подписан след прекратителното определение, поради което се явява антидатиран и създаден за целите на процеса. Позова се на т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и липсата на представен договор до приключване на устните състезания. Навежда доводи за липса на валидно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и че съдът не е извършил необходимата преценка за неговата съразмерност с оглед конкретните особености на делото. Посочил е, че неправилно е приложено правото на Европейския съюз с оглед решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22, като е прието минимален размер на възнаграждението като задължителен ориентир, без да е отчетена ниската правна и фактическа сложност на делото и действително ограничения обем на осъществената защита. Иска отмяна на оспореното определение в обжалваната част и оставяне искането без уважение, алтернативно намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба - С. И. В., чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адв. М. Мавров, изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното определение в писмен отговор. Счита частната жалба за неоснователна и иска оспореното определение да се потвърди от касационната инстанция. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Първоинстанционното производство е образувано на 08.12.2025 г. във връзка с подадена жалба от С. И. В., чрез адв. М. Мавров, против изричен отказ на „Кредито“ ООД за предоставяне на копия на всички носители на лични данни на жалбоподателката за периода от 28.10.2020 г. до 28.10.2025 г., в т.ч. договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др. Отказът е постановен по заявление от 28.10.2025 г. на С. В., чрез адв. М. Мавров, с правно основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). На 27.11.2025 г. на посочения в заявлението електронен адрес на субекта на данни е получен отговор от „Кредито“ ООД, с който предоставя достъп до исканите документи по защитен начин чрез индивидуален профил на заявителката в онлайн платформата на дружеството. В отговора е предоставена информация и инструкция за достъп до документите чрез онлайн платформа, без да се дава достъп чрез предоставяне на нова парола или потребителско име. В отговора се съдържа поисканата информация за това кои лични данни на заявителката се обработват, целите на обработването и получателите, пред които са разкрити тези данни. С изпратения отговор не са предоставени поисканите копия на носителите на лични данни на субекта на данни. С оглед подадената жалба и съгласно разпореждане № 11736 от 29.12.2025 г. на АС - Пловдив, на 13.01.2026 г. „Кредито“ ООД е изпратил административната преписка, както и всички носители на лични данни на жалбоподателката, в които са отразени нейни лични данни. В молба-становище ответникът е заявил, че на 04.12.2025 г. по посочената електронна поща на заявителката са изпратена всички пълен обем от наличната информация по искането, включително всички носители на лични данни. В становището е посочено, че с оглед действията на жалбоподателката, може да се направи извод, че изпратената информация не е достигнала до нея, поради причина извън контрола на администратора на лични данни. Посочено е също, че през месец декември във връзка с извършено обновяване на операционната система за обслужване, с оглед въвеждането на еврото, са възникнали технически затруднения и сривове в системата, които за определен период от време са възпрепятствали нормалното функциониране на електронната инфраструктура и електронния обмен на кореспонденция. АС – Пловдив е приел, че към датата на подаване на първоинстанционната жалба на 08.12.2025 г., администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си по ОРЗД в частта за предоставяне на копия на носителите на лични данни, а искането на предоставяне на копия от носителите на лични данни на заявителката за периода от 28.10.2020 г. до 28.10.2025 г. е удовлетворено в хода на делото на 13.01.2026 г. с представянето на административната преписка и поисканите копия на всички носители на лични данни – договор № OL00109741 от 01.11.2024 г.; погасителен план; Стандартен европейски формуляр – преддоговорна информация; Политика за защита на личните данни на „Кредито“ ООД; декларации. Поради отпаднал правен интерес с определение № 612 от 19.01.2026 г. по адм. д. № 2836/2025 г. на основание чл. 159, т. 4 АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. И. В. против изричен отказ на „Кредито“ ООД за предоставяне на копия от носителите на личните й данни, прекратил делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК е присъдил разноски в размер на заплатената държавна такса за образуване на делото с довод, че ответника е дал повод за завеждане на делото. Определението е влязло в сила. С молба от 29.01.2026 г. е поискано допълване на определение № 612 от 19.01.2026 г. по адм. д. № 2836/2025 г. в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие № 0276/2025 с дата 22.12.2025 г., в който е уговорено, че адвокатът оказва безплатна помощ и съдействие, предвид обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. Представена е справка за регистрация на едноличното адвокатското дружество по ДДС. Искането е оспорено от "Кредито" ООД с довод, че от положения електронен достъп се установява дата на подписване на договора 29.01.2026 г., което е след прекратителното определение и поставяло под съмнение достоверността на датата 22.12.2025 г. Писменото доказателство е представено късно- след прекратяване на делото. С обжалваното в настоящото производство определение № 2068 от 23.02.2026 г. по адм. д. № 2836/2025 г. първоинстанционният съд е приел, че искането за допълване на определение № 612 от 19.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските е основателно. Съдът е посочил, че е налице основание по чл.143, ал.3 от АПК с оглед поведението на ответника, който е дал повод за завеждане на делото. АС – Пловдив е отбелязал, че по конкретното дело открито съдебно заседание не е провеждано, поради което единствената възможност на жалбоподателя да представи договор за правна помощ и съдействие по предявеното в жалбата искане за разноски е по реда на чл. 176а АПК. Подписите под договора за правна помощ и съдействие са ръкописни и съдът е приел, че е сключен след датата на подаване на жалбата и преди постановяване на прекратителния съдебен акт. Затова е неоснователно възражението на ответника за антидатиране, доколкото положеният квалифициран електронен подпис с дата 29.01.2026 г. удостоверява вярност с оригинала по отношение договора за правна защита и съдействие, а не дата на сключването му. Съдът се позовава на т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС и чл. 80 ГПК. Посочил е, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение по дело по Закона за защита на личните данни е 900 лв., както и че с решение на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22, ECLI:EU:C:2024:71, е отречена невъзможността съда да присъжда по-ниски размери, но в случая услугата била осъществена качествена и цялостна. При тези установявания е приел искането за основателно и допълнил прекратителното определение в частта за разноските като е осъдил „Кредито“ ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адв. М. Мавров, сумата от 552,19 евро с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение. Трайна е съдебната практика, че страната може да представи доказателства за сторените по делото разноски и след определението за прекратяване на производството, постановено преди провеждане на първото съдебно заседание по делото. В случая жалбоподателят е поискал присъждане на съдебни разноски още с жалбата до първоинстанционния съд, като е представил договора за правна защита и съдействие след прекратяване на производството. Частният жалбоподател не е оспорил наличието на предпоставки за договорената безплатна адвокатска правна помощ и поради това, макар наличието им да не се презумира, съдът е обвързан от чл.38, ал.1 от ЗА и не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В такъв случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Тъй като според договора от 22.12.2025 г. адвокатската защита е безплатна поради материални затруднения на страната по делото, с представения договор не се доказват направени от С. В. разноски. Правото на адвокатско възнаграждение произтича от чл. 38 от Закона за адвокатурата. Наведен е довод за недостоверност на датата, но не е направено оспорване на достоверността на датата. Адвокатско възнаграждение на упълномощеното с общо пълномощно от 6.03.2025 г. Еднолично адвокатско дружество Мавров се дължи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Въведеното с посочената разпоредба правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения служат единствено като ориентир без да са обвързващи съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, количеството и съдържанието на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира, че е основателно оплакването на осъдената страна, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА не е съобразено с посочените критерии. Адвокатската работа в съдебното производство се изразява само с подготовка на жалбата до съда, а молбата по чл.176а от АПК се отнася за присъждане на възнаграждение на самия адвокат. Поради това размерът на присъденото възнаграждение от 552,19 евро за защита по ЗЗЛД не отговаря на обема на свършената работа и следва да бъде намалено на 300 / триста евро/ при съобразяване и с фактическата и правна сложност на спора. По изложените, Върховният административен съд, състав на Пето отделение