Определение № 297 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1929/2024 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК. По делото е постъпила молба /„искане“/ с вх. № 39577/02.12.2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подадена от касатора „Фокс трейдинг“ ООД /н./, ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез особен представител адвокат Г. С. А. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на определение № 3038 от 20.11.2024 г. по т. дело № 1929/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Според касатора в диспозитива на определението е допусната очевидна фактическа грешка, като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въпреки, че съдебният състав на ВКС е споделил посочената от касатора съдебна практика и изложени съображения по въпроса: „Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията“ е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност?“ Касаторът поддържа становище, че касационната инстанция е оставила без обсъждане аргумента, че в заключението на вещо лице С. в отговор на въпрос № 7 за установяване на датата, на която имуществото на „Фокс трейдинг“ ООД е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения, е изведен извод, че в изследвания период /2012 г. – 2014 г./ имуществото на дружеството е достатъчно да покрие задълженията си в случай, че бъдат събрани предоставените аванси и вземания, които дружеството притежава. Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез юрисконсулт Б. Т. оспорва молбата по чл. 247 ГПК и поддържа становище, че не е налице очевидна фактическа грешка в постановеното от ВКС определение. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение намира, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението/определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. В настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на определение № 3038 от 20.11.2024 г. по т. дело № 1929/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Посочените от касатора в молбата по чл. 247 ГПК частични мотиви от определението по чл. 288 ГПК не са съобразени с изразеното становище, че предвид оборимостта на предвидените в чл. 608, ал. 2 – 4 ТЗ презумпции и с оглед особените процесуални правила в производството по несъстоятелност досежно служебното начало, презумпциите ще имат практическо значение при липса на достъп до документация, или липса на такава, въз основа на която да се установи действителното икономическо състояние и имуществото на предприятието на длъжника, какъвто е настоящият случай, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, липсата на обявени годишни финансови отчети след 2014 г. и на други доказателства, установяващи икономическото състояние на длъжника. Молбата за допълване на определението по чл. 250 ГПК също е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК решението може да бъде допълнено, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в мотивната част на съдебния акт, не подлежат на допълване. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда в постановения диспозитив не се съдържа произнасяне изцяло в обема на заявения правен спор. Съдът, постановил съдебния акт, чието допълване се иска, не може по реда на чл. 250 ГПК да променя вече изразената и обективирана в диспозитива на акта си воля. В конкретния случай Върховният касационен съд се е произнесъл по касационната жалба на „Фокс трейдинг“ ООД /н./ срещу въззивното решение № 265 от 24.06.2024 г. по т. дело № 269/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като не е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт. С оглед предмета на спора е налице произнасяне по цялото искане. В молбата по чл. 250 ГПК касаторът излага несъгласието си с мотивите на касационната инстанция, обусловили изхода на делото, които доводи не са относими към производството по чл. 250 ГПК. Допълване на съдебния акт от съда по реда на чл. 250 ГПК се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, а не по доводите на страната. Твърденията за непроизнасяне на съда по част от доводите на касатора са оплаквания, с които същата страна се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство по чл. 250 ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт. По изложените съображения молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд