Определение № 260 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 32/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 33 430/21.11.2019 година, подадена от С. К. А., против определение № 424/08.11.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3471/2019 година. С обжалваното определение е била оставена без разглеждане подадената от С. К. А. молба с вх. № 20 284/11.07.2019 година за отмяна на влязлото в сила решение № 118/12.04.2019 година на Окръжен съд Перник, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 100/2019 година и на потвърдената с него част на решение № 1322/10.12.2018 година на Районен съд Перник, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1215/2018 година, като е било образуваното въз основа на нея производство е било прекратено. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на молбата. Жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 15.11.2019 година, а частната му жалба е с вх. № 33 430/21.11.2019 година, като е подадена по пощата на 22.07.2019 година, а 20.07.2019 година и 221.07.2019 година са неприсъствени дни. Предвид на това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е не основателна по следните съображения: Съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е посочил, че с молба с вх. № 20 284/11.07.2019 година С. К. А. е поискал отмяна на влязлото в сила решение № 118/12.04.2019 година на Окръжен съд Перник, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 100/2019 година и на потвърдената с него част на решение № 1322/10.12.2018 година на Районен съд Перник, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1215/2018 година. С тях са били уважени предявените от „Топлофикация Перник“ АД [населено място] против С. К. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във връзка с чл. 149 от ЗЕ, като е признато за установено, че С. К. А. дължи на „Топлофикация Перник“ АД [населено място] сумата от 445.51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, намиращ се в Перник,[жк], [жилищен адрес] за периода от 13.12.2014 година до 30.04.2017 година, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-13.12.2017 година до окончателното заплащане, както и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 81.30 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.02.2015 година до 06.12.2017 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8627/2017 година по описа на Районен съд Перник. В първоначалната си молба С. К. А. бил изложил твърдения за невзети предвид от първоинстанционния съд факти, които според него имат значение за изхода на делото. Според него имало пороци в приетите по делото заключения на вещи лица, не бил разгледан предявения от него насрещен иск, не са били приложени европейски директиви, било допуснато противоречие със съдебно решение. В молбата си от 16.07.2019 година С. К. А. отново се позовал на неистинност на заключението на вещото лице и на влязло в сила решение, без да уточни каква връзка има с производството. С разпореждане № 243/30.09.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3471/2019 година производството по делото било оставено без движение, като на молителя е даден едноседмичен срок да уточни как е установена неистинността на заключението на вещото лице по надлежния съдебен ред и на кое друго съдебно решение противоречи решението, чиято отмяна се иска. С молба от 23.10.2019 година С. К. А. отново възпроизвел същите оплаквания от заключението на вещото лице и цитирал решение на районен съд, което според него е за корекция на отопляемата кубатура на топлоснабдения имот. Не били посочени страните и предмета на последното дело. С оглед на това съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че въпреки дадените на два пъти указания С. К. А. не е навел конкретни и надлежни твърдения за наличия на някое от основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Всички негови изявления всъщност съдържали оплаквания относно правилността на решенията, чиято отмяна била поискана. Нямало посочване на факти, сочещи че по надлежен ред е установена неистинност на прието по делото заключение на вещо лице (чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК) и че са постановени две противоречиви съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание (чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК). Тази липса представлявала нередовност на молбата за отмяна, която не била отстранена въпреки дадените от съда указания в тази насока. Затова молбата трябвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено., в какъвто смисъл били и указанията по т. 10 от ТР № 7/31.08.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР № 7/31.08.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС е прието, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 от ГПК е недопустима, като по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Този извод е мотивиран с това, че задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 от ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. Вмененото в чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Като средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения, отмяната не може да засегне неатакувани части от решението, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен предмета на отмяната (дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него), молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му (чл. 127, ал. 1, т .4 от ГПК). Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 от ГПК. В конкретния случай подадената от С. К. А. молба за отмяна се основава на първо място в оспорване на заключението вещото лице по допусната и приета от съдилищата по съществото на спора съдебна експертиза. Само по себе си това оспорване не представлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК, тъй като същото изисква установяване на неистинност на заключението на вещото лице, което да бъде направено по установения в закона ред-с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Установяването на неистинността на заключението на вещото лице не може да бъде извършено в производството по отмяна на влязлото в сила решение, което е видно както от чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК, който предвижда установяването на неистинността като условие за възникване на основанието за отмяна, така и от чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, който поставя началото на срока за подаване на молбата за отмяна в зависимост от влизането в сила на акта установяващ неистинността. В случая С. К. А. не е изложел такива твърдения, поради което и не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК. Оспорването на заключението на вещото лице по изслушаната от съдилищата по същество съдебна експертиза, основано на твърдяно несъответствие с други заключения на вещи лица, които са били изслушани в други съдебни производства, между същите страни, които обаче са били с друг предмет, не сочи на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК. Същото по съществото си представлява оплакване за неправилност на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което е касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. С. К. А. е основал искането си за отмяна на влезлите в сила решения именно на такова оспорване, което е правило подадената от него молба за отмяна нередовна. Наред с горното в молбата си за отмяна С. К. А. е изложил твърдения за противоречието на решенията, чиято отмяна се иска с други влезли в сила решения между същите страни, в които били посочени различни характеристики на топлоснабдения имот. Това обаче само по себе си не е достатъчно, за да обоснове наличието на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото с останалите посочени от С. К. А. решения са разглеждани спорове за задължения за доставена топлоенергия за топлоснабдения имот, но за друг времеви период. Поради това не се касае до решения, които са постановени по едно и също искане, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, а съдържащите се в мотивите на решенията противоречия относно характеристиките на отопляемия имот, не могат до послужат като основание за отмяна. Съществуващото противоречие между съдебните решения по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК трябва да е такова, при което силата на пресъдено нещо по едното от тях влиза в противоречие със силата на пресъдено нещо по другото и на практика е неутрализира. Това противоречие съществува между диспозитивите на съдебните решения, но не и между техните мотиви. Затова твърдяното от противоречие между съдебните решения не обуславя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид горното подадената от С. К. А. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 118/12.04.2019 година на Окръжен съд Перник, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 100/2019 година и на потвърдената с него част на решение № 1322/10.12.2018 година на Районен съд Перник, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1215/2018 година е била нередовна, като съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. в съответствие с т. 10 от ТР № 7/31.08.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС е оставил същата без уважение и е дал на молителя едноседмичен срок от съобщението за отстраняване на констатираните нередовности. В определения от съда срок С. К. А., а и с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство, тези недостатъци не са отстрани, поради което са налице предпоставките по т. 10 от ТР № 7/31.08.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС за оставянето на молбата за отмяна без разглеждане. С оглед на горното обжалваното определение № 424/08.11.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3471/2019 година е правилно и трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение