Определение № 5786 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4219/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №344/29.08.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№429/2025г. от Апелативен съд-Пловдив, 1-ви граждански състав, е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№23044/25.06.2025г., подадена от В. С. С. против протоколно определение рег.№1392/20.06.2025г., постановено по в.гр.д.№2794/2024г. по описа на ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение заявено от С. искане в проведеното на 19.06.2025г. съдебно заседание за допускане на допълнителна съдебно-почеркова експертиза и производството по ч.гр.д.№429/2025г. по описа на Апелбативен съд-Пловдив е прекратено. Определението е обжалвано от В. С. С. чрез процесуалния й представител адв.Д. П. Х., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че обжалваното протоколно определение на Окръжен съд-Пловдив се явява преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като възпрепятства събирането на доказателства, относими към спорния предмет, които биха спомогнали за разкриването на обективната истина и за правилната и обективна преценка на съда при постановяване на крайния съдебен акт, като по този начин е накърнено правото й на защита. Моли обжалваното определение, както и определението, с което искането й за допускане на допълнителна съдебно-почеркова експертиза, да бъдат отменени. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Ж. А. М., чрез процесуалния си представител адв.К. К. от АК-Пловдив, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на Апелативен съд-Пловдив е взел предвид, че с протоколно определение рег.№1392/20.06.2025г. съставът на Окръжен съд-Пловдив при разглеждане на подадената от В. С. С. въззивна жалба против решение №3231/18.07.2024г., постановено по гр.д.№366/2023г. на РС-Пловдив, е оставил без уважение искането на С. за допускане на допълнителна съдебно-почеркова експертиза. Прието е, че така постановеният от Окръжен съд-Пловдив съдебен акт не подлежи на самостоятелно обжалване. Настоящият състав на ВКС, І г.о. приема, че така постановеното определение е правилно. Процесуалният закон установява ясни правила досежно правомощията на съда да се произнася по подадени до него искания за защита и съдействие, вкл. по реда на обжалването. Извън така очертаните правомощия съдът не разполага с компетентност да се произнесе. Този основен принцип е намерил своя израз в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, според която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на самостоятелно обжалване, т.е. горестоящият по степен съд не разполага с правомощието да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Контрол по правилността на тези съдебни актове, вкл. по движението на делото и по събирането на доказателства, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се осъществява при обжалване на крайния съдебен акт, постановен по делото - разпореждане за връщане на искова молба, определение за прекратяване на производството по делото или на постановеното по делото решение. В случая с протоколно определение, постановено от Окръжен съд-Пловдив при разглеждане на подадена въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, е оставено без уважение искане за събиране на доказателства. Това определение удостоверява извършването от страна на съда на съдопроизводствено действие по събиране на доказателствата, което действие само по себе си не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, дори в хипотеза, при която има за последица прекратяване на производството по делото поради непредставяне на доказателства, удостоверяващи наличието на абсолютна предпоставка, респ. липсата на пречка за допустимостта на предявения иск. Преграждащо по-нататъшния ход на делото е само онова определение, след постановяването на което други съдопроизводствени действия не могат да бъдат извършвани и решение по съществото на спора не може да бъде постановено. Определението по събиране на доказателства може да бъде изменено от съда, който го е постановил, а наред с това подлежи на контрол за законосъобразност и при обжалване на постановеното по делото решение, вкл. при наведени доводи, че нарушава правото на страната да организира по подходящ начин своята защита. То обаче не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел и въззивният съд, тъй като извън контрола по правилността на крайния съдебен акт, по-горната съдебна инстанция не разполага с правомощието да преценява правилността на действията на съда по събиране на доказателствата. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение