Определение № 32 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 27/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Нови пазар и Административен съд – Шумен, повдигнат с определение № 1074/08.07.2025г. на Административен съд – Шумен. От данните по делото е видно, че производството пред Районен съд – Нови пазар е образувано по иск за обезщетение на вреди, причинени на К. Г. Т. от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, предявен срещу Административен съд – Търговище, Окръжен съд – Търговище, Районен съд – Търговище, Районен съд – Попово, Районен съд – Омуртаг, Районен съд – Шумен, Районен съд – Нови пазар, Окръжен съд – Шумен. С определение № 534/25.06.2025 г., постановено по гр. дело № 795/2025г., на Районен съд – Нови пазар е прието, че правния спор следва да бъде разгледан от административен съд, на основание чл. 7, ал.2, във вр. чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, поради което производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд – Шумен. С определение № 1074/08.07.2025г., постановено по адм. дело № 327/2025г. на Административен съд – Шумен е повдигнат спор за подсъдност, като е прието, че на основание чл.2б, ал.2, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, исковете за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, се разглеждат по реда, установен в ГПК. За да се произнесе, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията. В ал. 2 е посочено, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК. Съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Следователно правната уредба дава възможност за обезщетение на вреди, настъпили от действия или бездействия на съда, които имат за последица разглеждане и решаване на дело извън разумния срок, като претенцията се разглежда по реда на ГПК. С чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) законодателят създава ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК, т. е. спорът ще е подсъден на административен съд. Правното основание на иска се определя от съда въз основа на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и обстоятелства и търсената съдебна защита. В случая, ищецът е изложил твърдения за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 от Конвенцията, допуснато в исковото производство по адм. дело № 652/2024 г. на Административен съд – Търговище, преобразувано и предмет на производство пред всеки един от ответниците (различни по степен и специализация съдилища), което понастоящем е висящо и предмет на производство по гр. дело № 120/2025г. на Окръжен съд – Търговище. Претендирал е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., на основание чл.2б, ал.3, във вр. чл.4, ал.2 от ЗОДОВ. Неправилно районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, защото няма оплаквания за вреди от правораздавателна дейност на съда, при която достатъчно съществено да е нарушено правото на Европейския съюз, а има оплакване за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК, който посочва процесуалния ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, вкл. при твърдения, че вредите произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилищата и Върховния административен съд, следва, че при преценката за това кой е компетентният съд, има значение дали ищецът поддържа, че вредите са му причинени от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз или той се позовава на забавено правосъдие по чл. 6, § 1 от Конвенцията. В конкретния случай, подадената искова молба по делото не съдържа твърдения за допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз, а ищецът поддържа, че вредите са причинени от забавено правосъдие по дела, образувани пред Административен съд – Търговище, Окръжен съд – Търговище, Районен съд – Търговище, Районен съд – Попово, Районен съд – Омуртаг, Районен съд – Шумен, Районен съд – Нови пазар, Окръжен съд – Шумен, т. е. претенцията е на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за отговорност на органите на съдебната власт в Република България, за осъществяване на тяхната дейност в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което компетентен да се произнесе по иска е Районен съд – Нови пазар. В този смисъл са и определение № 1489/26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 476/2025 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 43/26.07.2024 г. по адм. д. № 11/2024 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 45/03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2738/2021 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС. Съгласно чл. 7, ал.2 ЗОДОВ, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Доколкото в случая, Районен съд – Нови пазар е посочен като един от ответниците по иска, делото следва да се изпрати на най-близкия родово компетентен районен съд, който не е ответник по иска. В случая, това е Районен съд – Провадия. Предвид горното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България