Определение № 841 от 05.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1768/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Б. М., действащ лично и като баща и законен представител на Л. К. М., представлявани от адв. П. К., срещу определение № 1989 от 21.08.2023г.по в.гр.д. № 312/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от тях молба за изменение на постановеното по делото решение № 858 от 22.06.2023г. в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат, че присъдените на ответника юрисконсултски възнаграждения за първоинстанционното и за въззивното производство са завишени, с оглед на което са направили възражение за тяхната прекомерност. Поддържат, че фактическата и правна сложност на делото не предполагат присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-голям от определения минимален такъв, което обстоятелство не е взето предвид от съда. Сочат, че съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът може, но не е длъжен да увеличи с до 50 на сто максимално предвидения размер на юрисконсултското възнаграждение, като намират, че в случая предпоставки за това не са налице. Поради това поддържат, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и извършените фактически действия по защита на ответника, изразяващи се в явяване в едно открито съдебно заседание, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите в минималния размер от 100 лева или общо 200 лева. Ответникът „ЗД Евроинс“ АД, представляван от юрисконсулт Б. Г., оспорва частната жалба. Поддържа, че жалбоподателят К. М. е бил претърпял катастрофа непосредствено преди процесното ПТП, което обстоятелство в значителна степен е затруднило отговора на съществения за производството въпрос коя част от вредите са пряка последица от процесния деликт. Сочи още, че е следвало да реализира защита по всеки един от съединените искове. Поради това намира, че му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.26а вр. чл.25, ал.2 НЗПП. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. С обжалваното определение въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от ищците възражение, че максималните размери на юрисконсултското възнаграждение на ответника за всяка инстанция е 300 лева. Посочил е, че съгласно чл.25, ал.2 НЗПП по дело с материален интерес над 10 000 лева, какъвто е настоящият случай, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50% от максимално предвидения размер по ал.1. Изтъкнал е, че за да определи тези размери на юрисконсултското възнаграждение, е приел, че същите са в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Исковото производство е образувано по предявени от К. М. и от Л. М. частични искове за заплащане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в размер съответно на 15 000 лева и на 25 000 лева, както и иск за заплащане на обезщетение за претърпени от първия ищец имуществени вреди в размер на 280,91 лева. С оглед частичното уважаване на предявените искове – до размер на 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на ищеца К. М., 140,45 лева – обезщетение за имуществени вреди на ищеца М., и 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Л. М., и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл.37 ЗПП. С решението си въззивният съд е приел, че с оглед фактическата и правната сложност на спора юрисконсултското възнаграждение на ответника следва да се определи по правилото на чл.25, ал.2 НЗПП в предвидения максимален размер 540 лева, поради което и при съобразяване на отхвърлената част от исковете, както и на обжалваемия интерес пред въззивната инстанция, е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,44 лева за първоинстанционното производство и на 420 лева за въззивното производство. Настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че с оглед предмета на делото, по което са предявени три обективно и субективно съединени иска, два от които са с цена над 10 000 лева, наведените от страните доводи и възражения, в това число направени от ответника възражения за съпричиняване от страна на двамата пострадали, както и събраните доказателства – комплексна съдебно медицинска и автотехническа ескпертиза, трима свидетели и обяснения на ищеца Маджирев, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.25, ал.2 НЗПП размер. Поради това направеното от частните жалбоподатели възражение за прекомерност на така определеното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение