Решение № 2063 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "АРТ ПРЕСТИЖ 55" ЕООД, чрез адв. Иванов, срещу решение № 939/03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 144/2025 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № КПК-8/24.02.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-13-01836659/27.01.2025 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник. В жалбата се релевират доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски по делото. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "АРТ ПРЕСТИЖ 55" ЕООД срещу Решение № КПК-8/24.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-13-01836659/27.01.2025 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник. С процесните задължителни предписания на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е предписано на „Арт Престиж 55“ ЕООД, в качеството му на осигурител, да заличи подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за 11 лица в периода след 10.06.2023 г. Съдът, след като разгледал жалбата по същество, приел същата за неоснователна. Развил е подробни съображения, водещи до извода, че дружеството не е доказало извършването на трудова дейност от страна на 11- те лица, чиито данни е предписано да бъдат заличени, въпреки сключените трудови договори. Посочил е, че по делото липсват доказателства, както за извършвана от самото дружеството дейност след 01.06.2023 г., така и за изпълнение на конкретна трудова дейност от страна на наетите лица. Приел е, че наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването, тъй като то е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Така мотивиран е отхвърлил жалбата. Като страни в производството пред административния съд са конституирани "АРТ ПРЕСТИЖ 55" ЕООД и директорът на ТП на НОИ - Перник, които са страни и пред касационната инстанция. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В производството пред първата съдебна инстанция не са уведомени С. Х., И. Р. С., Ц. П. В., Р. П. А., Г. К. Г., П. К. И., С. Е. Е., Д. Н. И., И. М. Ц., И. А. С., Н. П. З., по отношение на които е разпоредена промяна в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Обжалваният административен акт има пряко и непосредствено действие по отношение на тези лица и тяхното осигурително правоотношение, независимо от изхода на спора между осигурителя и ТП на НОИ. Съдът не е изследвал въпроса доколко административният акт е съобщен на тези лица, предвид обстоятелството, че засяга техните права и законни интереси. Видно от чл. 162, ал. 1 от АПК, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и процедира в зависимост от изпълнението на различните хипотези в чл. 162, ал. 1, 2 и 3 от АПК. Неучастието на страни в съдебното производство поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 162 от АПК представлява съществено нарушение, водещо до неправилност на решението в настоящата хипотеза при проведеното контролно производство от органите на ТП на НОИ. Досегашната практика на Върховния административен съд, че правоотношенията в този вид производства се развиват между НОИ и осигурителя/работодател, и между НОИ и осигурения със самостоятелни права и участие, вече не се споделя. Причините за това са, че е налице засягане на права и интереси на осигурените лица при издаването на задължителни предписания на осигурителя по отношение данните на тези осигурени лица, рефлектиращи пряко върху осигурителните им права. Предвид това обстоятелство, в производствата по издаване на задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и те следва да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/осигурители (в този смисъл Решение № 4637 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. дело. № 9174/2024 г., VI о., Решение № 5685 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 344/2025 г., VI о., Решение № 7696 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2025 г., VI о.). С оглед допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на образуване на съдебното производство пред първата инстанция и конституиране на страните. Разноските следва да се присъдят при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение